— Мисля си за татковата ми къща.
— Що пък сега… — нададе той ухо.
— Ами така остана и се руши. Ще се събори. — Лазар мълчеше и тя продължи: — Да беше пратил един-двама майстори, покривът тече.
— Харно. Ще пратя.
Едно време тя и с баща си така се бори — стъпка по стъпка. Стигаше засега и с Лазара; ще намери сгода друг път да продължи, докато стигне, стъпка по стъпка, до своята цел. Такъв беше и баща й, като застане на едно място, и не мърда — нужно е да подкопаеш земята под нозете му. Такъв упорит беше ето и Лазар и тя нанесе първия удар под нозете му. Не можеше с тях иначе, не можеше с тях направо — не ще отстъпят никога. Но Лазар беше по-досетлив от Аврама Немтур. Той се досети, че младата жена, като изказа своята загриженост за бащината си къща, не каза нищо за своето желание да отиде да живее там. То се знай, че Аврамовата щерка би желала да живее в бащиния си сарай вместо в тая тясна стаичка. И Лазар се опита още сега да прегради пътя й нататък:
— Не искаш ли ти, Нийо, да продадеш тая къща?
Ще имаш по-голема полза от парите й. Можем да ги дадем некъде да растат. Руши се тя, ами. Изоставена къща. Да я дадем пък под кирия, ако искаш. Да има люде в нея и п о-добре ще се пази.
Ния усети твърдост в гласа му, в доброжелателските думи, но скри смущението си и като присви скръбно вежди, рече тихо, спокойно:
— Имотът е по-сигурно нещо. Парите можеш лесно Да загубиш. А чужди люде не ще да пусна в татковата къща. Ти прати, Лазе, майстори да я постегнат. Пък ще видим после, ще помислим…
— Аз нема що да мисля. Къщата е твоя. Но майстори ще пратя, щом искаш. Още утре.
В очите му тя долови остър блясък и повече не пророни дума. Умълча се и Лазар, отпусна клепки. Няма да се остави той жена да го поведе към къщата на Аврам Немтур, да го върже там като добиче на ясли. Нейният баща Аврам Немтур и в гроба си ще остане зъл народен враг и изедник — такъв спомен остави той в паметта на лютеде. И тя не знае и не може да знае какъв беше баща й. Но той, Лазар, реши и каза тогава да не влиза в къщата на чорбаджията и няма да влезе. Ния е друго нещо. Ния е жив човек и той я взе за своя жена не заради имота на баща й.
Той не каза нищо на Ния. Тук те никога не биха се разбрали: Аврам Немтур си оставаше неин баща. Но: като я погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му, вкоравило се отеднаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той все едно га, че не бе я родил такъв човек като Немтур. Итая жалост, и усилията му да отдели Ния от родния й баща идеха все от неговата обич към нея… Отново се обърна той към младата си жена — сега по-бърз, по-нетърпелив, сякаш да отстрани, да заличи, всяко нещо, което можеше да се изпречи между тях, и щом я докосна пак с ръце, отново се надигна от дълбините на утробата му гореща вълна и се разля по цялото му тяло. Лазар се нахвърли върху жена си с алчност, която все повече се разгаряше, колкото повече чувствуваше как младата жена се отдаваше в ръцете му. Усетил пламтящия й дъх върху лицето си, той цял се загуби в малките й ръце. Той я обичаше с тялото си толкова силно, колкото и с душата си.