— Ето, ние, Ицо… Ще има ли и за нас? — попитаха те несмело.
Ицо не отговори веднага. За да ги подплаши и да може да ги оскубе по-добре. Сетне каза пренебрежително:
— Може да има и за вас, но ще почакате малко. Да приберем, да подредим.
— Е, харно, Ицо. Ще почакаме.
Дойдоха и други неколцина, които продаваха всякакви дреболии, както някога братя Баболеви. И тях изпрати Ицо с полуобещания — да се сплашат и те, да бъдат нащрек, докато почнат всички да се надпреварват кой да вземе повече от новата стока. Но Ицо имаше и друго на ум.
За десетина дни двамата братя прибраха и подредиха разните стоки, пресметнаха и кое колко ще се продава. Сетне Ицо изпрати по-младия си брат в Битоля да каже на тамошните търговци какви стоки бяха докарали от Беч. И още с Миро пристигнаха в Преспа неколцина от битолските търговци. Дойдоха после и други, почнаха да идват търговци и от Прилеп, и от Лерпи, и от Охрид, и от всички места наоколо. Преди всички тия люде ходеха и се събираха в Битоля. Там се струпваха повече стоки и оттам купуваха търговците от другите места в Битолския вилает и по-далеко. Сега братя Баболевци сами бяха намерили прекия път към складовете на фабриките и бяха се натрупали в Преспа всякакви стоки за три милиона гроша. Събраха се в Преспа търговци от всички краища на вилаета, дойдоха и тия от Битоля, от които преди това и сам Ицо Баболев бе купувал, за да пълни своя си магазин. Започна разпродажба, звънтяха цели шепи златни лири. Ицо седеше в конторката си, посрещаше и изпращаше, броеше жълтици и ги прибираше в големи кесии. Миро развеждаше търговците от магазина към двете къщи и пак назад към магазина, а те ходеха между отрупаните там сандъци, питаха и разпитваха, надзъртаха тук и там, искаха да видят, да попипат, смятаха и пресмятаха наум или на глас, влизаха в стъклената конторка при Ицо и бъркаха в дълбоките си кесии. Пред магазина на братя Баболеви и пред къщите им се трупаха и други люде — носачи, колари и още повече любопитни, та улиците там понякога и съвсем се задръстваха. Притичваха се да помагат, да дигат и свалят и люде по-свободни от работа, за да изкарат и те по няколко металика. Съживи се чаршията, а преди, по тия дни в началото на септември, беше мъртвило по чаршийските улици и само в пазарен ден наставаше оживление. Тръгнаха на цели кервани натоварени коли по шосето за Битоля, а оттам отиваха и по-далеко, връщаха се празни и пак тръгваха претоварени нататък. Разпродажбата и целият шум около нея продължи към две недели, а и след това още доста време коли разнасяха стоки към Битоля и по другите места наоколо. Като дойдоха толкова търговци да купуват от стоките на Баболевци, накупиха те и други стоки от Преспа, най-вече бакърени и железарски изделия, а пък и кожи, и готови евтини обувки от папукчиите, които бяха цяла чаршия, и сурова коприна, килими, черги, вълна и разни други неща, които излизаха на преспанския пазар. Надпреварваха се людете по чаршията, пък и жените по махалите — всеки гледаше да продаде нещо, да спечели по някой грош, ако не може по някоя златна лира. Съживи се Преспа през тия две недели, раздвижи се необикновено и още дълго след това се разказваше и повтаряше, кой какво е видял и чул, какво е продал и купил. Каза се, че братя Баболеви мерили с кантар парите си. Влезе по някоя жълтица в кесиите и на мнозина други преспанци, а нощем вече в много преспански къщи светеха газени ламби.
По същото време хер Артур плаваше с един австрийски кораб по посока на Триест, на път за своята родина. И се качи на кораба от Солунското пристанище и веднага показа лично на капитана някакви книжа. Капитана се разпореди да му се даде отделна каюта и матросите го поглеждаха изпод око, като виждаха, че беше нищо, никакъв човек, а сам капитанът се погрижи за него. Хер Артур се затвори в каютата си веднага и я напущаше само за малко на обед и вечер: хранеше се в общата трапезария и никой не му обръщаше внимание. Излизаше той и късно през нощта, да се разхожда на въздух по горната палуба, сетне пак се прибираше в каютата си и я заключваше отвътре.
Затворен в каютата си, хер Артур пишеше подробен доклад за своето пътуване от Виена до Солун. Винаги, преди да започне работа, той изваждаше на малката маса, закована здраво на пода, някакви мънички листенца хартия, покрити с гъсти редове букви, цифри и разни други знаци, в които се взираше често и понякога доста дълго. Щом престанеше да пише, той скриваше грижливо тия листенца, както и всичко написано. Заключваше редовно и каютата си, та прислужникът не можеше да влезе и да почисти.
Хер Артур пишеше доклад до своя шеф във Виена, които беше полковник от австрийския генерален щаб и началник на отдел при военното разузнаване. Докладът започваше с многобройните титли и чинове на шефа и продължаваше нататък: