На чардака чупеше ръце и пищеше Раца, край нея, в роклята й, бяха се налепили децата й, плачеха и те с глас, нататък, към плевнята, бяха се струпали селянките с Децата си и мълчаливо наблюдаваха схватката. Ния стоеше все там, на първото стъпало, прехапала сега до кръв Долната си устна, но изеднаж глухо ахна: Кючук Кадри смахна отвисоко пищова си и го насочи към гърдите на Лазара. В същия миг Тръпко сграбчи дългата цев на пищова и я дигна нагоре ведно с ръката на турчина. Изтрещя изстрел, извиха се остри женски писъци, над главите на биещите се мъже се пръсна облаче бял дим. С един последен напор осмината българи най-сетне изтласкаха турците на улицата. А тук, пред Глаушевата порта, бе се насъбрал много народ и продължаваха да тичат люде от всички страни. Когато се чу гърмежът, тълпата пред портата се люшна назад, някои бързо се изпокриха по близките порти, но като наскачаха турците един през друг на улицата вън, насъбралите се преспанци — мъже, деца — веднага се струпаха около тях. Чуха се примирителни гласове:
— Що става, агалар… Защо правите така… Защо сте дошли да дигате гюрултия… с оръжие…
През тях и откъм по-задните редове се надигнаха други викове:
— Що ги гледате бре! Що искат тука! Да им вземем пищовите!…
На прага на портата си се изправи Стоян Глаушев, разгърден, с пребледняло лице и цяло мокро от пот.
— Ето, братя — викна той задъхан. — Дошли са, чудо искат да ми сторят в къщата… Дръжте ги, братя, с нозе да ги изгазиме!…
Хайредин Арап ага се поогледа с кръвясали очи и, току тръгна мълчаливо напред. Тълпата пред него веднага му отвори път и той продължи нататък, следван от другарите си, които също се озъртаха ту на една, ту на друга страна и не бързаха да скрият оръжието си. Стоян Глаушев излезе между людете пред портата си и разправяше възбуден какво се бе случило. Около него се надигна врява. Стоян вече за трети или четвърти път започваше разказа си, но спусна се към него през множеството Султана и го издърпа за ръка назад, в двора. Неочаквано изскочи отнякъде сред тълпата Райко Вардарски. Струпаха се около него люде и на свой ред му разправиха и преповториха какво се бе случило:
— Турци, учителю… Навлезоха в двора… Глаушевци… селяните… сбиха се… Гръмнаха с пищов…
Вардарски дигна ръка, сякаш да ги поотстрани, и рече навъсен:
— Те са се били, а вие що… Сеир си гледате! Такава е нашата работа: когото бият — бият, а другите сеир си гледат. И така се ще ни бият, сички ще ни бият.
Наоколо стана тихо, някои наведоха глава, като че ли не им бяха ясни думите на учителя, а други и се уплашиха от опасните му думи. Един доста възрастен преспанлия с гъсти, провиснали вежди и мустаки дълго въртя глава и рече издебело:
— Така е, даскале, право говориш! Ще ни бият, ще ни тъпчат. А ние тука, сбрали сме се може би сто души, с плюнка можем да ги удавим.
Вардарски го погледа, погледа и едвам се въздържа да не подеме приказката му с още по-остри думи срещу турските насилия. Всички наоколо чакаха да чуят какво ще отговори учителят, а Вардарски току се огледа с внезапно озарено лице и рече с гърлен, весело потрепващ глас:
— Народе… Получи се вест от Цариград… Издаден е султански ферман… българската църква се отделя от гръцката и ние ще си имаме своя, отделна екзархия. Дигна се шумна врява и викове:
— Хаирлия да е, учителю! Честито да ни е… Изтичаха насам и жени от портите наоколо — що каза учителят, нещо радостно, та всички се съживиха там, викат!…
Вардарски влезе у Глаушеви, а народът се разпиля из махалата и заедно с него се разнесе из целия град разказът за случката в Глаушевия двор. И всеки ще добави:
— Ами знайш ли: нашите в Цариград са изпъдили гръчкия патрика!
Като изтласкаха турците на улицата, Лазар Глаушев прибра селяците в двора и още личеше голямата му тревога. Той каза:
— Е, братя… сега вие ще требва да се позакриете из гррада, кой където намери, че турците могат пак да Дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село. Се ще намерите къде да се приберете, да не сте на едно место, скрийте и колите, и воловете. — Той видя, че селяните, колкото бяха смутени и уплашени, смутиха се още повече, и току викна: — Ама вие да не се плашите! Аз не ви пъдя, ама не е хубаво да стоите тука и сички заедно, на едно место.
— Така е, така е — чуха се гласове. — Да сте живи господ живот и здраве да ви дава, прибрахте ни като свои… Сега ни е по-лесно, нема да останем на улицата, ти харно ни велиш.
Лазар слушаше разсеяно благословиите на селяците които започнаха да се оглеждат и всеки търсеше своите си люде.
— Вие немойте веднага — каза им той. — Вижте днеска, потърсете си места, пък може довечера или утре Турците нема да се върнат веднага. И не бойте се. ЩоМ сте решили да бегате от село, нема веке връщане.