— Не мога да им разбера на швабите що ломотят…
— Ще се научиш и ти да ломотиш като них.
— Децата на хер Байер ми се смеят…
— Смей им се и ти.
Георги продължаваше да плаче неутешимо. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали, и това му рече за успокоение, а то всъщност себе си да похвали:
— Един ден ти ще ме благославяш, че те доведох тука.
Ицо не стоя във Виена ни час повече, отколкото беше нужно за работата му. Ще поплаче Георги и ще му мине — за него ли ще седне да губи време? Навреме тръгна от далечния град и пак навреме пристигна в Преспа, докарал след себе си още по-големи кервани.
А тая година в Преспа стана вече истински панаир. Дойдоха люде не само от околните места, но и от много далечни места, кажи го, от цялата турска империя. Прочул се бе надалеко преспанският панаир.
— Готвели се бяха мнозина преспанци, и мъже, и жени, работели бяха дори, през цялата година, трупали бяха всякакви стоки. И още преди да пристигнат керваните на Баболев, по атпазар, по житни пазар, на площада при градския часовник, на всички други по-малки площади из чаршията почнаха да изникват редица сергии и бараки, по дюкяните във всички чаршии започнаха да трупат стоки на цели грамади, като изпод земята да ги изваждат. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите и папукчиите, и кожарите, и кожухарите, и въжарите и мутафчиите, та и дърводелците, и ножарите, и свещарите, и опинчарите, и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Всеки от еснафите зае сергия или барака и на ат пазар, и на житни пазар, и при часовника, и по други места — не стигаха вече дюкяните в казанджийската чаршия, в папукчийската чаршия и по всички други чаршии. Тая година стана и друго чудо: по сергиите и бараките, та и по дюкяните наизлязоха и жени. Наистина, по-стари жени, но бяха много, а и стоките им бяха много. Преди те ги даваха на мъжете да ги продават, а сега сами излязоха по сергии и дюкяни, някои бяха насядали, направо на земята пред стоките си, та бяха образували цели улички по Ат пазар, по житни пазар, при часовника и на други места. Натрупали бяха те и продаваха ямболии, велениа, плетени вълнени фанели и чорапи, платна, чаршафи, покривки, везани женски домашни украси, кенета, и беше чудно къде бяха намерили те толкова бои да нашарят стоките си с толкова много всякакви шарки, от хубави по-хубави. Някои жени излязоха да помагат и на мъжете си.
После довтасаха керваните на Баболевци. Но с тях влязоха в града и други кервани и от всичките му страни. Изпълниха се всички ханища, тръгнаха ябанджиите да търсят места и по къщите. Разтичаха се преспанци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворища ахчийници и мекичарници, продаваха се на разни места хлябове, баници, кравайчета, сладкиши, варена царевица, плодове и всякакви неща за ядене и пиене. Поразмърдаха се някои и от турците — изнесоха да продават оръжия, барут, рязан тютюн, розова вода, шербет, й дави с реванета, захаросани плодове, някакви захарни пелтета, малеби, биволско мляко с ориз. Започнаха да нареждат стоките си и ябанджиите и се показаха по дузарищата чудеса и хубости, невиждани досега в Преспа.
Надошли бяха тая година много повече люде от околните градове, дошли бяха за пръв път люде от Скопие, от София, от Филибе, от Одрин, от Цариград та дори и от Анадола. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, турци, власи, арнаути, евреи, цигани, арменци, дошли бяха и неколцина араби или перси. Прочула, се бе надалеко Преспа, а люде от разни места търсеха препитание, преминаваха по дни и недели път, кръстосваха цялата империя, за да продадат и купят, да изкарат залъка си, а някои и по-големи кярове. Цяла Преспа се превърна на шумно пазарище; врявата, викотът по улиците и площадите затихваше едва за няколко часа след полунощ и започваше наново далеко преди да се раздени. Тая година в Преспа дойде за пръв път и керван от камили, но не бяха само тия гърбави божи твари, на които се чудеше народът от тия краища.
Райко Вардарски изглеждаше затворен, горделив човек и той наистина беше повече тъжен или унесен в какви ли не мисли, но по сърце беше винаги склонен към веселба и радост. Това се виждаше, когато пиеше вино, а той от някое време рядко пропущаше случай да не посегне към чашата. Тогава го избиваше все повече на песни и разговори. Понякога го избиваше и на сълзи или пък на люти разпри, но то беше поради тъгата и също поради гнева, които често надвиваха и тровеха сърцето му. Да беше — по-щастлив, би бил по-весел — такова беше сърцето му, а той събираше и чужди мъки и грижи.