Той обичаше да бъде между люде. През тия шумни панаирски дни беше все из пазарищата, все по улиците. В Преспа учебната година още не беше започнала, както на други места — на първи септември. Тук започваше веднага след панаира — и децата бяха по дюкяните и сергиите, да помагат на бащите си, — та Вардарски бе по цял ден свободен. В деня преди панаира той помогна на хазаите си, Аце и Митра Кутреви, да извадят сергия зеленчук, плодове, мед, восък, разни плетива, Кутревица, та го задяваха някои от съседите:
— Що, даскале, и ти ли на панаир?
— Н аз ами, защо не! Глави ме Аце да му помагам.
— Ти немой, даскале! — разтревожи се Митра.. Ще помислят людете, че наистина…
— Ти що, да не се уплаши, че ще ви искам дел от печалбите!
— Не, ами смеят ти се…
— Нека ми се смеят. Не върша нищо лошо. Помагам.
Дигнал глава, извил ръце отзад, със закопчано палто на всичките копчета, с чиста, снежнобяла риза и черна връзка, той ходеше от улица в улица, спираше се тук там, да погледа, да послуша. Залисани люде се блъсваха в него, побутваха го от една, от друга страна, той сякаш не забелязваше това — нека всеки върши работата си.
Отби се той най-напред в дюкяна на Лазара Глаушев и на Адрея Бенков, но побърза да излезе. Широкият дюкян беше пълен с люде — внасяха се и се изнасяха пълни врещи, едни се изсипваха в хамбарите, а други се пълнеха пак оттам, теглеха се на големи кантари, на пода бяха изсипали купища царевица, пшеница, ръж, ечемик. Облаци прах пълнеха дюкяна чак до откритите, почернели греди на покрива. Двамата житари и не забелязаха любопитния гост — толкова бяха унесени да разговарят и преговарят с много купувачи и продавачи на царевица и жито. Те купуваха и продаваха в същото време. Само Тръпко Велев се усмихна отдалеко на учителя — бялнаха се очите и зъбите на младия калфа, а лицето му беше цяло покрито и замазано с прах. „Ще трябва да прибера и него в неделното училище“ — си помисли Вардарски и напусна шумния дюкян на двамата си приятели.
Като се поспираше тук и там да погледа, Вардар ски мина през върволицата купувачи, които влизаха и излизаха от големия магазин на братя Баболеви, продължи нататък през гъстата навалица чак до широкия мегдан на атпазар. Отдалеко още тук се дочуваше оглушителна врява и викот. Продавачите се надпреварваха да хвалят стоките си и между тях Вардарски позна някои от своите ученици, които го поглеждаха хитро и тъкмо срещу него надаваха още по-силни викове:
— Ножчета, ножчета! Сами режат!
— Игли за шиене, за плетене, за нижене тютюн!
— Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизу рошав циганин.
Малко по-нататък двама неврокопчани бяха нанизали на дълги върви на редица и на цели гроздове всякакви звънци, час по час ги раздрънкваха и сякаш от всички страни на пазарището се сипваха стада. Към горния край на площада Вардарски забеляза голяма навалица и се отправи нататък. Струпали се бяха там любопитни около десетината камили, които бяха налягали по корем с ПОДБИТИ колена, дигнали високо глави на дългите си извити шии. Не можеха да им се нагледат преспанци и много други люде от тия краища, а и камилите вървяха към тях тъпи, провиснали муцуни. Вардарски дочу наблизо тих говор, като да се предаваха от ухо на ухо големи тайни:
— Казват, че да се провреш под корема й, когато върви, било за здраве.
— Аха… А казват, че и бърбушките им били лековити. Там, виждаш ли, циганчетата затова ги събират.
Голяма част от широкия площад беше задръстен от добитък — коне, магарета, волове, крави, докарани за продажба, чуваха се там продрани викове на цигани-Джамбази, задръстени бяха и съседните улици от цели стада овци и кози. На другата страна на площада Вардарски зърна и своите хазаи между други градинари като тях. Аце Кутрев спокойно, с бавни движения премерваше и продаваше от стоката си, а Митра възбудено, със зачервено лице прибираше парите, колебливо, плахо връщаше остатък — виждаше се отдалеко как бе вдадена в работата си и трепереше над всяка парица. „Да я боднеш и с тютюнджийска игла, нема да усети — мръдна с мустаките си присмехулно Вардарски. — Пари… човек ума си загубва по тех.“ Той отмина, прекоси отново почти цялата чаршия и излезе на площада при градския часовник.