Възможно най-деликатно насочвах разговора към парите, защото това е една от малкото теми, по които интересите ни като цяло съвпадат. Разбира се, не пожела да разкрие подробности от финансите си пред един съвсем непознат човек като мен, но финансирането очевидно е важна задача за него. На няколко пъти спомена Дж. Пиърпойнт Морган, неговия настоящ спонсор.
Не обсъдихме нищо директно свързано с причината за посещението ми тук, но в идните дни за това ще имаме достатъчно време. Вчера просто се опознахме и научихме по нещо за интересите си.
Не споменах много за основната характеристика на лабораторията му. Докато се хранехме и по време на последвалия дълъг разговор, бяхме засенчени от огромното туловище на неговата Експериментална бобина. В действителност цялата лаборатория е Бобина, защото в нея няма нещо повече в излишък, като се изключи апаратурата за отчитане и калибриране.
Бобината е исполинска. Тесла каза, че е с диаметър от над петнайсет метра, на което съм склонен да повярвам.
Тъй като вътрешността на лабораторията е слабо осветена, външният вид на Бобината е мрачен и мистериозен, поне когато не я използват. Изградена около централното ядро (основата на високия метален стълб, който бях видял да се подава през покрива), Бобината е навита около множество дървени и метални греди по начин, който става все по-сложен, колкото по-близо до ядрото се намира човек. В очите ми на дилетант дизайнът й нямаше никакъв смисъл. До голяма степен резултатът ми приличаше на голяма клетка. Всичко в нея и около нея изглеждаше случайно. Например в лабораторията имаше няколко обикновени дървени стола, като част от тях се намираха в непосредствената околност на Бобината. Както и още много други дреболии: хартии, инструменти, остатъци от изпусната и забравена храна, дори използвана на вид носна кърпа. Докато Тесла ме развеждаше наоколо й, се възхищавах чинно от Бобината, но за мен си оставаше невъзможно да я проумея. Единственото, което схванах, беше, че използва или трансформира огромни количества електричество. Захранването за нея получават нагоре по планината от Колорадо Спрингс. Тесла е платил от джоба си за това, като сам е инсталирал градските генератори.
— Разполагам с цялото електричество, от което имам нужда! — заяви по някое време той. — Както вероятно ще откриете някоя вечер.
Попитах го какво има предвид.
— Ще забележите, че има моменти, когато градските светлини отслабват. Понякога за няколко секунди дори изгасват. Това означава, че тук горе работим! Нека ви покажа.
Той ме изведе от разнебитената постройка и тръгнахме по неравния терен отвън. След известно време стигнахме до едно място, където склонът на планината се спускаше стръмно и от там, далеч надолу, се откриваше целият Колорадо Спрингс, трептящ в лятната мараня.
— Ако някоя вечер се качите тук, ще ви демонстрирам — обеща той. — Само с дръпването на една ръчка мога да потопя целия град в мрак. — Когато се отправихме обратно, допълни: — Наистина трябва да ме посетите през нощта. Това е най-хубавото време в планината. Както без съмнение сте забелязали, изгледът тук е грандиозен, но в същината си безинтересен. От едната страна — нищо повече освен скалисти върхове; от другата — земята е плоска като повърхността на маса. Грешка е да се гледа надолу или наоколо. Интересното е над нас! — Той посочи небето. — Никъде другаде не съм срещал така ясен въздух, такава лунна светлина. Нито съм ставал свидетел на бури като тукашните! Избрах мястото именно заради честотата, с която възникват. Дори и в този момент се задава една.
Озърнах се, търсейки познатите форми на облак с чело като наковалня в далечината или, ако беше наистина близо, черната маса на буреносния облак, затъмняващ небето в минутите, преди бурята да връхлети, но небето си оставаше кристално синьо във всяка една посока. Въздухът също беше чист и ободряващ, без намек за зловещия зной, който винаги предшества пороя.
— Бурята ще се разрази след седем вечерта. Всъщност най-добре да погледнем моя кохерер, от който ще научим точното време.
Тръгнахме обратно към лабораторията. По това време забелязах, че Ранди Гилпин е пристигнал с каруцата си и вече ме чакаше на значително разстояние от мястото, където се намирахме. Ранди ми махна, а аз му махнах в отговор.
Тесла посочи един от инструментите, които по-рано бях зърнал: