— Това тук ни показва, че бурята в момента се намира в района на Сентрал Сити, на около осемдесет мили от нас. Вижте!
После ми посочи онази част от устройството, която можеше да се види през увеличително стъкло, и започна да го докосва на неравни интервали с пръст. Известно време се взирах в апарата и накрая забелязах какво се опитваше да ми покаже — в празнината между две метални пластини прескачаше миниатюрна електрическа искра.
— Всеки път, когато дава искра, регистрира мълния — обясни Тесла. — Понякога регистрирам разряда тук и повече от час по-късно чувам гръмотевицата в далечината.
Канех се да изразя неверието си, но помня добре напрегнатата сериозност в тона на този човек. Беше се прехвърлил на следващия инструмент до кохерера и си записваше показанията му. Последвах го.
— Да — каза той. — Мистър Анджиър, бихте ли били така добър тази вечер да погледнете часовника си и да отбележите първата мълния, която забележите. По моите изчисления трябва да се случи между 7,15 и 7,20 ч. вечерта.
— Можете да предвидите точния момент? — попитах.
— В рамките на пет минути.
— Но тогава само с това можете да натрупате състояние! — възкликнах.
Изглеждаше незаинтересован.
— Страничен ефект — каза той. — Работата ми е чисто експериментална. Основната ми грижа е да знам кога ще се разрази буря, за да се възползвам максимално от нея. — Той хвърли поглед към мястото, където ме очакваше Гилпин. — Виждам, че са дошли да ви откарат, мистър Анджиър. Планирате ли да ме посетите пак?
— Дойдох в Колорадо Спрингс поради една-единствена причина — отвърнах. — А именно, за да ви направя бизнес предложение.
— От гледна точка на опита, който имам, това е най-доброто предложение — произнесе мрачно Тесла. — Очаквам ви вдругиден.
Обясни ми, че днес е зает с пътуване до крайната точка на строящата се железопътна линия, за да получи допълнително оборудване.
С това си тръгнах и след известно време с Гилпин се добрахме до града.
Трябва да отбележа, че точно в 7,19 ч. вечерта възникна мълния, която имах възможност да видя от града, не след дълго последвана от гръмотевица. После ни връхлетя една от най-впечатляващите бури, на които съм ставал свидетел. Докато траеше, се подадох от балкона на хотелската си стая и погледнах към склоновете на връх Пайк с надеждата да зърна лабораторията на Тесла. Всичко бе потънало в мрак.
13 юли 1900
Днес Тесла направи за мен демонстрация на Бобината в действие.
Първо ме попита дали страдам от нервност, а аз отговорих с не. След това Тесла ми даде да държа метален прът, свързан към пода с дълга верига. Накрая донесе голям стъклен купол, очевидно пълен с газ или дим, и го сложи на масата пред мен. Без да изпускам металната пръчка с лявата ръка, по негови указания положих дланта на дясната си ръка върху стъклената камера. В миг във вътрешността на купола блесна ярка светлина и почувствах как всеки косъм на ръката ми се изправи гордо. Отдръпнах се стреснато, а светлината незабавно изчезна. Забелязал развеселената усмивка на Тесла, върнах ръка върху стъклото и я задържах там, а неземното излъчване избухна отново.
Последваха още няколко подобни експерименти, някои от които бях виждал Тесла сам да демонстрира в Лондон. Решен да не разкривам нервността си, понасях стоически електрическите разряди на всяка машинария. Най-накрая Тесла ме попита дали имам време да седна във вътрешността на неговата Експериментална бобина, докато в същото време той покачва захранването й до двайсет милиона волта!
— Напълно безопасно ли е? — поинтересувах се, като издадох леко челюст, сякаш бях навикнал на рисковете.
— Имате думата ми, сър. Нали за това сте дошли да ме видите?
— Именно заради това — потвърдих.
Тесла ми даде знак да седна на един от дървените столове, което сторих. Мистър Али също се приближи, премести друг стол до мен, седна на него и ми подаде вестник.
— Вижте дали можете да четете на светлина, която не е от този свят! — каза той и двамата с Тесла се засмяха добронамерено.
Още се усмихвах с тях, когато Тесла дръпна една метална ръчка и с гръмотевичен трясък ме заля внезапен разряд от електрическа енергия. Избухна от намотките над главата ми, разгъвайки се навън като съцветието на огромна и смъртоносна хризантема. Видях слисано как тези виещи се, плюещи електрически мълнии поеха първо нагоре и около главата на бобината, след което тръгнаха надолу към мен и Али, сякаш забелязали плячката си. Али оставаше неподвижен до мен, така че се заставих да не мърдам. Внезапно една от мълниите ме докосна и пропълзя нагоре и надолу по дължината на тялото ми, сякаш проследяваше контурите ми. Кожата ми още веднъж настръхна и ярката светлина ме заслепи, но иначе не почувствах болка, изгаряне или електрически удар.