Али посочи вестника, който все още стисках, а аз го вдигнах пред себе си и открих, че в действителност излъчената светлина от електричеството бе повече от подходяща за четене. Когато приближих страницата към себе си, по повърхността й пробягаха две искри, сякаш хартията опитваше да се възпламени. По чудодеен, изумителен начин страницата не се запали.
След това Тесла предложи да го придружа на още една кратка разходка и щом се озовахме на чист въздух отвън, каза:
— Сър, позволете ми да ви отправя поздравленията си. Вие сте смелчага.
— Бях решен да не показвам истинските си чувства — отвърнах сдържано.
Тесла ми разказа, че на много посетители на лабораторията са предлагали да участват в същите демонстрации, но малцина изглеждали готови да се подложат на въображаемите увреждания от съприкосновението с електрическия разряд.
— Може би не са виждали демонстрациите ви — предположих. — Сигурен съм, че не бихте рискували своя или живота на някой, който е дошъл чак от Великобритания, за да ви направи бизнес предложение.
— Наистина не бих — каза Тесла. — Вероятно сега е моментът да обсъдим спокойно тази страна на въпроса. Може ли да се поинтересувам, какво имате наум?
— Тъкмо в това не съм напълно сигурен… — започнах аз и замълчах, опитвайки да формулирам думите.
— Искате да инвестирате в изследванията ми?
— Не, сър — успях да кажа. — Известно ми е, че имате богат опит с инвеститорите.
— Така си е. Някои хора смятат, че с мен не се работи лесно и че малко от онова, което имам предвид, може да се превърне в добра краткосрочна инвестиция. Това е нещо, което в миналото е влошавало отношенията ми с инвеститори.
— Както и в настоящето, ако ми позволите да попитам? При разговора ни онзи ден очевидно имахте предвид мистър Морган.
— Наистина, мистър Дж. П. Морган е в центъра на настоящия ми проект.
— Тогава, мистър Тесла, нека говорим направо: аз съм състоятелен човек. Надявам се, че бих могъл да ви помогна.
— Но не и като инвеститор, както твърдите.
— Като купувач — отвърнах аз. — Бих искал да ми построите електрически апарат и ако се споразумеем за цената, ще я платя с радост.
Крачехме бавно в покрайнините на платото, където се намираше лабораторията, но сега Тесла внезапно спря. Застана с ръце на кръста, загледан замислено към дърветата, покриващи издигащия се склон пред нас.
— Кой апарат искате? — каза той. — Както виждате, работата ми е теоретична, експериментална. Нищо от нея не е за продан и всичко, което използвам, за мен е безценно.
— Преди да замина от Англия — отвърнах, — прочетох в Таймс една статия за вашата работа. В статията се твърдеше, че на базата на теоретични изследвания сте установили, че електричеството може да бъде предавано по въздуха и че възнамерявате в близко бъдеще да демонстрирате принципа. — Докато говорех, Тесла ме наблюдаваше особено напрегнато, но след като вече бях заявил интереса си дотук, се налагаше да продължа. — Много от колегите ви учени очевидно са направили изказвания, че това е невъзможно, но вие сте уверен в постигнатото. Вярно ли е?
Докато задавах този финален въпрос, погледнах Тесла право в очите и забелязах, че изражението му е претърпяло нова голяма промяна. Сега чертите и жестовете му се оживиха и станаха още по-изразителни.
— Да, напълно вярно! — извика той и незабавно се хвърли в буйни и (за мен) не съвсем разбираеми разяснения на плановете си.
А щом започна, нямаше спиране! Тръгна в посоката, накъдето се бяхме насочили, като говореше бързо и развълнувано, карайки ме да подтичвам, за да не изоставам. Обикаляхме лабораторията на разстояние, а високият стълб с топката на върха му постоянно оставаха пред очите ни. Докато говореше, Тесла на няколко пъти жестикулираше към тях.
Ако го разбирам правилно, същината на казаното от него е следната. Преди доста време е установил, че най-ефикасният начин за предаване на неговия многофазен електрически ток е да повиши напрежението му и да го насочи по силнотокови кабели. Сега вече има доказателства, че ако токът бъде усилен до още по-високо напрежение, честотата му става изключително висока, при което не са необходими кабели. Токът би бил предаден, излъчен, разпръснат нашироко в етера, при което посредством поредица от детектори или приематели, електричеството може да бъде уловено и употребено.