Обаче Тесла работи бавно! Проточването ме безпокои. Наивно разчитах, че щом веднъж го наема, ще бъде въпрос на часове, преди да изработи механизма, от който имам нужда. От разсеяното му изражение и мърморенето му виждам, че съм поставил началото на изобретение, което може никога да не намери края си. (Междувременно мистър Али потвърди, че понякога Тесла може да обмисля някой проблем в продължение на месеци.)
Имам твърди ангажименти в Англия за октомври и ноември и трябва да съм си у дома доста преди това.
Разполагам с два незапълнени дни, преди Тесла да се върне, така че предполагам, мога да оползотворя времето с разучаване на влакови и корабни разписания. Откривам, че Америка, велика страна в много отношения, не е особено напреднала в предоставянето на подобна информация.
21 юли 1900
Работата на Тесла очевидно върви добре. Позволено ми е да посещавам лабораторията му на всеки два дни и макар да зърнах част от апарата, все още дори не може да се говори за демонстрация. Днес го открих, зает с поправка на оборудването, свързано с изследванията му. Изглеждаше погълнат от работата и отчасти раздразнен, отчасти объркан да ме види.
4 август 1900
В продължение на три дни около връх Пайк вилнеят ужасни гръмотевични бури и изпадам в мрачно безсилие. Зная, че Тесла ще се занимава със собствените си експерименти вместо с моя.
Дните се нижат един по един. Трябва да хвана влака, заминаващ от Денвър, преди края на месеца!
8 август 1900
При пристигането ми тази сутрин в лабораторията Тесла обяви, че апаратът ми е готов за демонстрация, а аз се подготвих да го видя, зареден с невероятно вълнение. Когато се стигна до главното обаче, нещото отказа да функционира и след като прекарах повече от три часа в гледане как Тесла се занимава с окабеляването, се върнах тук в хотела.
От „Фърст Колорадо Банк“ ми съобщиха, че след ден или два трябва да пристигнат още от парите ми. Може би това ще пришпори Тесла по-сериозно.
12 август 1900
Днес още една неуспешна демонстрация. Резултатът ме разочарова. Тесла изглеждаше объркан и твърдеше, че в изчисленията му не може да има грешка.
Кратко описание на повредата. Апаратът е по-малка версия на неговата Бобина, но с различен тип намотки. След продължителна лекция върху принципите, заложени в устройството (никой от които не разбрах, макар съвсем скоро да си дадох сметка, че я изнася най-вече за себе си или по-скоро мислеше на глас), Тесла ми показа металния прът, който той или мистър Али бяха боядисали в ярко оранжев цвят. Постави го на платформата непосредствено под нещо като конус от жици. Върхът на конуса беше фокусиран директно върху пръта.
Когато по даден знак на Тесла мистър Али издърпа докрай голямата ръчка, разположена близо до оригиналната Бобина, чухме шумен, но познат звук на електрическа дъга. Почти незабавно оранжевият прът бе обхванат от синьо-бял огън, който изглеждаше много заплашително. (Самият аз, замислен за илюзията, която трябва да представя на сцената, изпитах тихо задоволство от тази външна проява.) Звукът и сиянието нараснаха бързо и съвсем скоро изглеждаше така, сякаш от пръта се отделяха нажежени капки; но че не е така, бе очевидно от непроменения, невредим външен вид на пръта.
След няколко секунди Тесла размаха драматично ръце. Мистър Али вдигна контролния лост, електричеството мигновено изтля, а прътът си стоеше на мястото.
Тесла незабавно бе погълнат от мистерията и както и по-рано присъствието ми там бе напълно игнорирано. Мистър Али ми препоръча да не идвам в лабораторията за няколко дни, но изпитвам острото чувство, че времето ми изтича. Питам се дали успях да обясня това на мистър Тесла по достатъчно ясен начин?
18 август 1900
Днешният ден е значим по-малко заради втората неуспешна демонстрация и повече поради факта, че с мистър Тесла водихме остър спор. Това пререкание се случи веднага след новата повреда в работата на машината му, така че и двамата бяхме с изопнати нерви. Аз от разочарованието, той от безсилие.
След като боядисаният в оранжево прът отново не се премести, Тесла го взе и ми го връчи. Само няколко секунди по-рано беше окъпан в лъчисто бяло и във всички посоки от него хвърчаха искри. Взех го внимателно, очаквайки да изпаря пръстите си. Вместо това беше студен. Тъкмо това е странното: беше не просто хладен в смисъл на ненагорещен, а действително студен, сякаш беше стоял в лед. Претеглих пръта на ръка.
Още няколко такива провала, мистър Анджиър — каза Тесла с достатъчно приятелски тон, — и ще се видя принуден да ви го дам като сувенир.