— Ще го приема — отвърнах. — Въпреки че предпочитам да отнеса със себе си онова, което дойдох да купя.
— Дайте ми достатъчно време и ще повдигна Земята.
— Времето е едно от нещата, с които не разполагам в изобилие — отговорих му, като хвърлих пръта на пода. — И не от Земята имам нужда. Нито от тази метална пръчка.
— В такъв случай, моля, назовете желания от вас предмет — заяви саркастично Тесла. — Ще се концентрирам върху него.
В този момент бях подтикнат да освободя част от чувствата, които удържах в себе си през последните няколко дни.
— Мистър Тесла — казах. — Стоях тук, докато използвахме парче метал, допускайки, че го правите с опитна цел. Да разбирам ли, макар и със закъснение, че можете вместо това да използвате нещо друго?
— В разумни граници, да.
— Защо тогава не построите нещото така, че да прави онова, което изисквам?
— Защото, сър, не сте описали точно изискванията си!
— В тях не е включено пренасянето на къси железни пръчки — произнесох разгорещено. — Дори и машинарията да работеше по начина, по който си мислех, че съм уточнил, би ми свършила малко работа. Искам да излъча живо тяло. Човек!
— Значи искате от мен да демонстрирам провала си не върху някакъв злочест метален прът, а върху човешко същество? И кого избирате за този опасен експеримент?
— Защо трябва да бъде опасен?
— Всички експерименти са рисковани.
— Аз съм човекът, който ще използва апарата.
— Искате да подложите себе си на въздействието му? — Тесла се изсмя и в гласа му прозвуча лека заплаха. — Сър, ще се наложи да поискам и остатъка от парите ви, преди да започна да експериментирам върху вас!
— Време е да си тръгвам — казах и се обърнах, изпълнен с яд и срам от забележката му.
Минах бързо край него и Али и излязох някак навън. Нямаше и следа от Ранди Гилпин, но останах там въпреки всичко, решен ако трябва и да извървя пеш пътя до града.
— Мистър Анджиър, сър! — Тесла стоеше на вратата на лабораторията си. — Да не си разменяме прибързани думи. Трябваше да ви разясня по-добре. Ако ми бяхте дали да разбера, че желанието ви е да пренасяте живи организми, нямаше да ме изправите пред такова предизвикателство. Работата с масивни неорганични състави е трудна. Проблемът с живата тъкан не е от същата величина.
— Какво искате да кажете, професоре? — попитах аз.
— Щом желаете да пренесете организъм, моля, върнете се отново утре. Ще бъде сторено.
Кимнах утвърдително и продължих по пътя си, стъпвайки по грубия чакъл на пътя, спускащ се към града. Очаквах да пресрещна Гилпин, но дори и да не се появеше, бях решен да се справя с упражнението. Пътят се виеше надолу по планината в поредица от остри завои, водещи ту наляво, ту надясно, често по самия ръб на стръмния склон.
След около половин миля вниманието ми бе привлечено от нещо ярко във високата трева встрани от коловоза и спрях да погледна. Беше къс железен прът, боядисан в оранжево, очевидно идентичен с онзи, който използваше Тесла. Мислейки, че все пак няма да е зле да запазя някакъв сувенир от тази своя изключителна среща с Тесла, го взех, донесох го от планината и сега стои до мен.
19 август 1900
Днес сутринта, когато Гилпин ме остави при лабораторията, открих Тесла отпаднал духом.
— Боя се, че ще ви разочаровам — каза той, когато се появи на вратата. — Остава много за вършене, а зная колко наложително е да се завърнете в Британия.
— Какво се е случило? — поинтересувах се, доволен да видя, че прокрадналите се гневни нотки помежду ни от вчера са останали в миналото.
— Вярвах, че с живи организми ще бъде по-лесно. Структурата им е далеч по-проста в сравнение с тази на елементите. Животът поначало е зареден с минимални количества електричество. Работех по предположението, че всичко, което се иска от мен, е да усиля тази енергия. Губя се в догадки защо не се получава. Изчисленията ми са напълно изрядни. Елате да видите доказателството с очите си.
Вътре в лабораторията забелязах, че мистър Али е в разположение на духа, което дотогава не бях свързвал с него. Беше заел войнствена поза, със сгънати ръце, сякаш за да защити нещо, със заядливо издадена челюст — ядосан и настроен за отбрана човек, доколкото можех да преценя от досегашния си житейски опит. До него на пейката имаше малка дървена клетка, съдържаща дребна черна котка с бели мустаци и лапи, понастоящем заспала.
Още с влизането ми той ме погледна, а аз казах:
— Добро утро, мистър Али.
— Надявам се, че няма да участвате в това, мистър Анджиър! — извика Али. — Донесох котката на децата с твърдото обещание, че няма да пострада. Вчера вечерта мистър Тесла ме увери лично. Сега настоява да подложим клетото създание на експеримент, който без съмнение ще го убие.