Изведох двамата мъже и обясних, сочейки надолу по планинския склон. Тесла се взираше в мълчалив размисъл.
— Трябва да огледам точното място! Покажете ми го! — После се обърна към Али: — Донеси ми теодолита и някаква ролетка. Колкото може по-бързо!
След което тръгна надолу по склона, като ме стискаше за горната част на ръката и ме умоляваше да му посоча точното място на находката. Допуснах, че ще успея да го отведа право до него, но колкото повече се спускахме по пътя, толкова по-голяма несигурност ме обземаше. Огромните дървета, разхвърляните скали, растителността по горската земя — всичко ми изглеждаше еднакво. С непрестанните жестикулации на Тесла и дърдоренето му в ухото ми беше почти невъзможно да се съсредоточа. Най-накрая стигнах до един завой на пътя, където тревата растеше нависоко, и спрях. Али, който идваше след нас, скоро ни настигна и под ръководството на Тесла разположи теодолита. Няколко внимателни измервания бяха достатъчни Тесла да отхвърли мястото.
След около половин час бяхме постигнали съгласие за друго вероятно местонахождение. Намираше се точно на изток от лабораторията, макар и на значително разстояние под нея. След като включихме в изчисленията стръмнината на планинския склон и факта, че металният прът би се изтърколил подир стълкновението със земята, решихме, че има голяма вероятност да сме там, където трябва. Тесла изпитваше очевидно задоволство и по обратния път нагоре за лабораторията беше потънал в дълбок размисъл.
Аз също имах време да помисля и щом за пореден път се озовахме вътре, казах:
— Може ли да направя едно предложение?
— Вече ви дължа предостатъчно, сър — отвърна Тесла. — Говорете свободно.
— След като имате възможност да калибрирате устройството, вместо просто да прицелвате експериментите във въздуха източно от нас, не можете ли да ги пренесете на по-късо разстояние, да кажем през самата лаборатория или в района около сградата?
— Очевидно мислим по еднакъв начин, мистър Анджиър.
За цялото време, прекарано с него, не бях виждал Тесла в такова добро настроение. Двамата с Али незабавно се заловиха за работа. За пореден път се бях превърнал във фигурант, така че отидох и седнах тихо в дъното на лабораторията. Отдавна бях придобил навика да взимам с мен някаква храна за лабораторията (Тесла и Али имаха възможно най-нередовния режим, когато работата ги поглъщаше) и реших да хапна сандвичите, които ми бяха приготвили хората от хотела.
След дълъг и еднообразен работен период, който нямам желание да описвам тук, Тесла най-сетне каза:
— Мистър Анджиър, мисля, че сме готови.
И ето как отидох да огледам апарата като най-обикновен представител на публиката в театъра, подканен да инспектира шкафа на фокусника, след което двамата с Тесла излязохме навън и установихме отвъд всякакво съмнение, че в определената от нас точка в района на целта липсват каквито и да е метални пръти.
Когато остави на платформата опитния прът и задейства лоста, успешното приключване на експеримента бе възвестено от особено удовлетворителен гръм. Тримата се втурнахме навън и разбира се, в тревата лежеше добре познатият ни оранжев прът.
Върнахме се в лабораторията и разгледахме „оригинала“. Беше студен като камък, но пък несъмнено беше идентичен с близнака, създаден от него през празнотата на пространството.
— Утре, сър — каза ми Тесла, — утре, и с изричното съгласие на моя сътрудник, ще предприемем опит да пренесем котката от едно място на друго. Ако го постигнем, мога ли да допусна, че ще бъдете удовлетворен?
— Разбира се, мистър Тесла — казах радушно. — Разбира се.
20 август 1900
И разбира се, бе сторено. Котката прекоси етера без нито една драскотина!
Но имаше една дребна несполука и Тесла отново се е върнал към заниманията на призванието си, а аз още веднъж съм прогонен обратно в хотела си и за пореден път откривам, че ме гризе усещането за пропиляно време.
Тесла ми е обещал нова демонстрация утре и този път ме увери, че няма да има повече проблеми. Усещам в него човек, който е нетърпелив да си получи остатъка от заплащането.
Колдлоу Хаус, Дарбишър
11 октомври 1900
Не очаквах да доживея да напиша тези думи. След внезапната кончина на моя брат Хенри и тъй като не е оставил наследник, най-сетне съм във владение на титлата и земите на баща си.
Понастоящем съм се нанесъл за постоянно във фамилната къща и съм изоставил кариерата си на сценичен илюзионист. Всекидневието ми е заето с управлението на имението и необходимостта да се справя с многобройните проблеми, създадени от прищевките, прегрешенията и чисто финансовата недалновидност на Хенри.