Сега се подписвам,
Рупърт, 14-ти граф Колдърдейл.
12 ноември 1900
Току-що се връщам от няколкодневно посещение в старата ми лондонска къща. Намеренията ми бяха да изпразня мястото и бившата си работилница, а след това да продам имотите на свободния пазар. Имението Колдлоу е на ръба на фалита и бързам да събера пари в брой за наложителни ремонти и на къщата, и на някои други постройки в него. Естествено, не спирам да се проклинам, че пропилях по Тесла натрупаното състояние от сценичната ми кариера. Последното, което направих, преди да напусна Колорадо, след като смъртта на Хенри наложи спешното ми завръщане в Англия, беше да му платя остатъка от уговорената сума. По това време не ми хрумна колко радикално ще се промени животът ми от тези новини.
Завръщането в дома ми на Идмистън Вилас обаче произведе неочакван ефект. Открих го пълен със спомени, разбира се, и както може да се очаква, чувствата ми бяха смесени, но преди всичко се сетих за старите дни в Лондон. Тогава все още бях едва ли не момче, лишен от наследство, неопитен в житейските несгоди, незавършил образованието си, без умения или професия. И все пак противно на всички шансове успях да си отвоювам живота и прехраната и в крайна сметка спечелих относително състояние и необичайна известност. Бях, и предполагам все още съм, на върха в професията на илюзиониста. И вместо да почивам на славата, инвестирах голяма част от парите си в иновативно устройство, чиято употреба щеше със сигурност да даде нов тласък на кариерата ми.
Размишлявах с копнеж в продължение на два дни и най-накрая изпратих бележка до адреса на Джулия. Мислех за нея, защото, въпреки факта, че се бяхме разделили преди много години, все още свързвам с нея първите дни в Лондон. Вече дори не успявам да отлича ранните си планове и мечти от периода, когато се влюбихме.
По-скоро изненадващо, но за невероятно мое удоволствие, тя се съгласи да се срещнем и преди два дни прекарах един следобед с нея и децата в къщата на нейна добра позната.
Да видя отново семейството си при такива обстоятелства, се оказа емоционално разтърсващо и каквито и планове за справяне с по-практични въпроси да имах преди това, на практика бяха изоставени. Джулия, в началото хладна и дистанцирана, очевидно силно се повлия от изразените от мен смайване и емоции (Едуард, вече шестнайсетгодишен, е толкова висок и хубав!; Лидия и Флорънс са така красиви и нежни!; целия следобед не успях да откъсна очи от тях) и не след дълго разговаряше внимателно и топло с мен.
След това й съобщих новините. Дори и докато бяхме женени и живеехме заедно, не й разкрих произхода си, така че й поднесох тройна изненада. Първо трябваше да я уведомя, че някога се бях отрекъл от семейство и земи, за които никога не е чувала; второ, че сега съм се завърнал при тях; и трето, че вследствие на това съм решил да изоставя сценичната си кариера.
Както и трябваше да предположа, Джулия прие спокойно всичко това. (Само когато й казах, че оттук нататък правилното обръщение към нея е лейди Джулия, присъствието на духа за момент я напусна.) Малко по-късно ме попита дали съм сигурен, че трябва да изоставя кариерата си. Отговорих, че не виждам друга алтернатива. Информира ме, че макар да бяхме разделени, е продължила да следи с възхищение магическата ми кариера, като единственото, за което е съжалявала, било, че вече не е част от нея.
Докато разговаряхме, почувствах как в мен се надига, или по-скоро потъва, отчаянието, че съм отхвърлил жена си и — още по-непростимото — ненагледните си деца заради американката.
Вчера, преди да тръгна от Лондон, потърсих Джулия за втори път. Този път децата не бяха с нея.
Хвърлих се в краката й и помолих за прошка за всички грехове срещу нея. Умолявах я да се върне при мен и отново да заживеем като съпрузи. Обещах й всичко във възможностите ми, стига да приеме.
Каза не, но обеща да претегли внимателно възможностите. Не заслужавам нищо повече.
По-късно през деня хванах влака за Шефилд. Не мислех за нищо друго освен за сдобряването ни с Джулия.
14 ноември 1900
Само че съм длъжен да мисля единствено за пари, изправен още веднъж пред реалностите на този разпадащ се дом.
Толкова скоро след пропиляването на такава голяма сума е нелепо да ме притеснява недоимък, така че писах на Тесла и настоях да получа обратно всичко, което съм му платил. Изминаха почти три месеца, откакто напуснах Колорадо Спрингс, а още не съм чул и една дума от него. Ще му се наложи да плати, без значение какви са обстоятелствата, защото едновременно с това писах и до една адвокатска кантора в Ню Йорк, която ми съдейства по дребен правен въпрос по време на последния ми гастрол. Инструктирах ги да заведат дело срещу него от първи следващия месец. Ако се разплати с мен незабавно след като получи писмото ми, ще извикам обратно хрътките, ако не — ще му се наложи да се изправи пред последствията.