Но Джулия ме изкушава.
Има ги щастливият смях на публиката, когато направя нещо изненадващо на сцената, ярките прожектори, насочени към мен, приятелството с другите артисти от всекидневието ми, аплодисментите в края на всяко мое изпълнение. А също неизбежната слава, изпълнените с възхищение погледи на минувачите по улицата, уважението на съвременниците ми, признанието по високите етажи на обществото. Никой достатъчно честен със себе си човек не може да твърди, че всичко това е без значение за него.
И парите. Как жадувам за парите!
Разбира се, въпросът вече не е какво решение ще взема, а кога ще убедя себе си да го направя.
20 ноември 1900
Още веднъж в посока Лондон с влак.
21 ноември 1900
Намирам се на Идмистън Вилас, където открих писмо от Али, сътрудникът на Никола Тесла. Преписвам го дословно:
27 септември, 1900 г.
Уважаеми г-н Анджиър,
Предполагам, че не сте чули, но Никола Тесла напусна Колорадо и се носят слухове, че е прехвърлил дейността си на Изток, вероятно в Ню Йорк или Ню Джърси. Лабораторията му тук беше конфискувана от кредитори и понастоящем е обявена за продан. Самият мен също ме изоставиха, без да ми платят дължимото за повече от месец.
Ще пожелаете да узнаете обаче, че в някои отношения мистър Тесла е човек на честта и преди работата ни тук да приключи, вашето оборудване, според уговорката, отпътува за адреса на работилницата ви.
Щом апаратът бъде сглобен съгласно инструкциите (лично съм ги описал подробно), ще откриете, че е в работно състояние и че действа в пълно съгласие със зададените технически спецификации. Устройството се калибрира и регулира само и би трябвало в продължение на дълги години да работи без да възникне необходимост от допълнителни настройки и ремонт. Всичко, което се иска от вас, е да го почиствате, да поддържате в изрядно състояние електрическите контактни точки, да не се замърсят, и като цяло да не оставяте непоправени физическите повреди. (Мистър Тесла е приложил комплект резервни части, при които по правило би възникнала необходимост от подмяна при нормална експлоатация. Всички други части, като дървените пръти например, могат да бъдат подменени по нормалния начин.)
Разбира се, ще бъда очарован да науча какви илюзии ще изпълнявате с това изключително изобретение, защото, както знаете, съм един от най-големите ви почитатели. Въпреки че не сте тук, за да го видите с очите си, мога да засвидетелствам, че Снежни лапки (името на котката на децата ми) на няколко пъти беше напълно безопасно пренесена с устройството и продължава да живее със семейството ни като домашен любимец.
Нека в заключение прибавя, сър, че за мен бе чест да изиграя ролята си, колкото и незначителна да бе тя, в изработването на този апарат за вас.
Най-искрено ваш,
Феръм К. Али, д. инж.
П.С.: Веднъж бяхте така добър да се престорите на заинтригуван от незначителните трикове, които имах дързостта да ви покажа. Тъй като особено силно настояхте да ви ги разясня, може би бихте желали да узнаете, че илюзията ми с петте карти за игра и изчезването на сребърния долар се постига с комбинация от класическо скриване в дланта и внушение на наблюдателя коя карта да избере. Изпитах огромно удовлетворение от реакцията ви след този трик и с удоволствие ще ви изпратя подробно описание на всеки ход, стига да поискате. Ф.К.А.
Веднага щом прочетох горното, побързах да отида в работилницата. Попитах съседите дали наскоро не е пристигала голяма пратка от САЩ, но никой не знаеше нищо.
22 ноември 1900
Тази сутрин показах на Джулия писмото от Али, забравяйки напълно, че не съм й разказвал за най-скорошното си пътешествие до САЩ и какво съм правил там. Разбира се, любопитството й незабавно нарасна, след което ми се наложи да дам нужното разяснение.
— Значи там са отишли всичките ти пари? — попита тя. — Да.
— А Тесла очевидно се е укрил от съдебно преследване и единственото доказателство, с което разполагаме, е това писмо?
Уверих я, че на Али може да се разчита и че е написал писмото, без да съм му го поискал. Известно време обсъждахме какво ли може да се е случило с пратката en route за насам, къде може да бъде и как бихме могли да я получим.
Тогава Джулия попита:
— Какво й е толкова специалното на тази илюзия?
— Не е толкова до илюзията, а до начина, по който се постига.
— Има ли нещо общо с нея мистър Бордън?
— Виждам, че не си го забравила.
— Мили мой, тъкмо Алфред Бордън пръв създаде напрежението помежду ни. Разполагах с много години за размисъл и накрая проследих всичко случило се до онзи ден, когато той ме нападна. — В очите й се бяха появили скръбни сълзи, но произнасяше думите с тих гняв и без следа от самосъжаление.