Технически репетиции. Апаратът трябва да бъде сглобяван на два пъти. Първо за частни проби сутринта в деня на шоуто, а сетне, докато главната завеса е спусната и предходното изпълнение тече, трябва да бъде сглобен отново за самото изпълнение. Заслужаващият възхищение Али е включил предложения как това да бъде извършвано по бърз и безшумен начин, но дори и така се изисква здрава работа. Ще имаме нужда от много репетиции и ще се наложи да наема допълнителни помощници.
Физическо разположение на театрите. Аз или Адам Уилсън винаги ще трябва предварително да минаваме на разузнаване.
Ограждане на сцената. Това на практика не е трудно за изпълнение, но в много театри настройва отрицателно сценичните работници, които поради някаква причина допускат, че разполагат с автоматичното право да им биват разкривани търговските тайни на артистите. В този случай да позволявам на непознати да виждат какво правя в действителност на сцената, е извън всякакъв въпрос. Още веднъж — ще се наложи допълнителна подготвителна работа.
Запечатването и разглобяването в тесен кръг на апарата след представление са още две процедури, преизпълнени с риск. Не мога да приемам никакви ангажименти, докато тези процедури не бъдат отработени, а произтичащите от тях проблеми — разрешени.
Всички тези специални приготовления! В същината на успешната сценична магия обаче стои внимателно планиране на репетицията и това ми е добре известно.
Една малка крачка напред. Всички сценични илюзии получават имената си от своите изобретатели и именно чрез тях стават известни сред практикуващите професията. ТРИТЕ ГРАЦИИ, ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ, КАСАДАГА ПРОПАГАНДА са примери за три илюзии, понастоящем радващи се на популярност из увеселителните зали. Бордън по доста скучноват начин е озаглавил своята второкласна версия на номера НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК (име, което никога не съм използвал, дори когато прилагах неговите методи).
След известен размисъл реших да нарека изобретението на Тесла В МИГ, и така ще остане известно.
Ще използвам този запис и за да отбележа, че от миналия понеделник, 10 декември, Джулия и децата се върнаха и живеят с мен на Идмистън Вилас. Ще видят Колдлоу Хаус за пръв път, когато прекараме там Коледния ден.
В Колдлоу Хаус
29 декември 1900
Като се има предвид вторият шанс, който получих, аз съм един щастлив човек. Дори не мога да понеса мисълта за всички минали коледи, когато със семейството ми се бяхме отчуждили, нито идеята, че по някакъв начин отново мога да изгубя това щастие.
Следователно ревностно се приготвям за онова, което трябва да последва, за да бъде избегнато другото, което би последвало иначе. Пиша преднамерено завоалирано, защото, след като репетирах на два пъти изпълнението на В МИГ и се запознах с начина на действие, трябва да проявя благоразумие относно тайната, дори тук.
Когато децата заспят и Джулия ме окуражи да се погрижа за работата, се концентрирам върху проблемите на имението. Твърдо решен съм да поправя занемареността, допусната от брат ми.
31 декември 1900
Пиша тези думи, докато в същото време деветнайсети век наближава своя край. След час ще сляза в гостната, където Джулия и децата ме очакват, и заедно ще посрещнем Новата година и Новия век. Нощта е изпълнена с предзнаменования за бъдещето, а така също и с неизбежни напомняния от миналото.
Поради наложената за пореден път около мен тайнственост, трябва да кажа, че стореното от двама ни с Хътън по-рано тази вечер не можеше да бъде избегнато. Трябваше да бъде сторено.
Онова, което ще напиша тук, ще бъде написано с все още трепереща ръка от надигналите се в мен първобитни страхове. Обмислях сериозно какво от изживяното мога да включа и реших, че праволинейното, дори безцветно описание на случилото се е единственият начин.
Тази вечер, веднага след мръкване, докато отвеждаха децата за ранна дрямка, за да могат да посрещнат будни настъпването на новия век, казах на Джулия какво се каня да направя и я оставих да чака във всекидневната.
Намерих Хътън, двамата излязохме от къщата и се насочихме към семейната гробница, прекосявайки Източната морава. Пренесохме останките от престижа с една ръчна количка, която понякога използват и градинарите.
С Хътън разполагахме само с обикновени фенери, за да намерим пътя, и отключването на портала в пълния мрак ни отне няколко минути. Старата ключалка беше започнала да заяжда от последния път.