— Ще оставим чувалите тук — казах. — Колкото може по-нависоко от пода. Ще се върна пак утре, по светло. С по-добър фенер.
— Разбирам, сър.
Приближихме заедно лявата стена и открихме поредна каменна плоча. Поех си дъх и я опипах с ръка. Изглежда, върху нея нямаше нищо, така че с помощта на Хътън вдигнах двата чувала с останки от престижа. След като приключихме, и без да си кажем дума, се върнахме бързо на повърхността и затворихме външната врата зад нас. Потръпнах.
С Хътън си стиснахме ръцете в студения въздух на нощната градина.
— Благодаря ти за помощта, Хътън — казах аз. — Нямах представа какво ще бъде там долу.
— Нито аз, милорд. Ще имате ли нужда от нещо друго тази вечер?
Помислих малко.
— Бихте ли дошли с жена ти при нас с лейди Колдърдейл в полунощ? Смятаме да посрещнем новата година.
— Благодаря ви, сър. За нас ще бъде чест.
И с това експедицията ни приключи. Хътън откара ръчната количка към градинската барака, а аз прекосих Източната морава и заобиколих къщата до главния вход. Дойдох право в тази стая, за да запиша събитията, докато все още са пресни в паметта ми.
Преди да успея да започна обаче, се побавих малко. Когато влязох в стаята, зърнах себе си в огледалото на дрешника и спрях да се огледам.
Около глезените и по ботушите ми бе полепнал дебел слой бяла прах. По гърдите ми имаше паяжини. Косата ми бе сплъстена, очевидно поръсена с плътен пласт сива мръсотия, а лицето ми също беше сиво. Очите ми бяха зачервени и хлътнали и в продължение на няколко мига останах там, хипнотизиран от външността си. Стори ми се, че посещението в семейната гробница ме е загрозило по ужасен начин, превръщайки ме в един от обитателите й.
Отърсих се от тази мисъл заедно с мръсните дрехи, влязох в пълната вана, която ме очакваше в банята, и отмих нечистотията.
Сега това събитие е описано и наближава полунощ. Време е да потърся семейството и членовете на домакинството ни за простата и позната церемония по отпразнуването на края на една година — а в този случай и на един век, и началото на друг.
През двайсети век децата ми ще станат зрели и силни, а аз, от стария век, когато му дойде времето, ще им го завещая. Преди да си отида обаче, възнамерявам да оставя нещо след себе си.
1 януари 1901
Ходих в гробницата и преместих останките от престижа на по-добро място. След това с Хътън напръскахме с отрова за плъхове, но в бъдеще трябва да намеря нещо по-сигурно от чувалите от зебло, в което да слагаме останките.
Идмистън Вилас
15 януари 1901
Хескит Ънуин ми съобщи, че е получил заявки за три ангажимента. Два от тях вече са потвърдени, а третият зависи от условието да включа в представянето си и В МИГ (която илюзия понастоящем Ънуин вече описва възможно най-изкусително в стандартните си предложения). Дадох съгласие, така че и трите ангажимента са потвърдени. Общо триста и петдесет гвинеи!
Вчера апаратът на Тесла се върна от Дарбишър и с помощта на Адам Уилсън го разопаковахме и монтирахме. Според часовника ми ни отне по-малко от петнайсет минути. Трябва да постигнем време в рамките на десет минути, когато работим в театрите. Списъкът с инструкции на мистър Али твърди, че докато двамата с Тесла са правили опити по преносимостта, са успели да монтират цялата апаратура за по-малко от дванайсет минути.
Адам Уилсън е запознат с тайната на илюзията, и така и трябва. Той работи с мен повече от пет години и съм убеден, че мога да му се доверя. За да бъда възможно най-сигурен, му предложих конфиденциален бонус от десет лири, които ще изплащам във фонд на негово име след всяко успешно представление. С Гъртруд очакват второто си дете.
Работих допълнително по сценичното представяне на В МИГ, но репетирах и няколко от останалите си илюзии. Тъй като от последното ми публично представление са изминали няколко месеца, съм позагубил форма. Признавам, че подходих към това рутинно занимание без особен ентусиазъм, но щом се заех по-сериозно, започна да ми доставя удоволствие.