2 февруари 1901
Тази вечер изнесох представление във „Финсбъри Парк Емпайър“, но не включих В МИГ. Приех ангажимента, за да опипам почвата и да изпитам отново усещането да играеш пред истинска публика.
Версията ми на ИЗЧЕЗВАЩОТО ПИАНО протече изключително успешно и ме аплодираха високо и продължително, но в края на представлението усетих леко безсилие и неудовлетворение.
Жадувам да представя илюзията на Тесла!
14 февруари 1901
Вчера проведох две репетиции на В МИГ и утре ще го направя още два пъти. Повече от това не смея. Ще изпълня илюзията в събота вечер в „Трокадеро“, Холоуей Роуд и поне още един път — следващата седмица. Вярвам, че ако имам възможност да я изпълнявам достатъчно редовно, допълнителни репетиции, като се изключи движението по сцената, отвличането на вниманието и общуването с публиката, едва ли ще бъдат необходими.
Тесла ме предупреди, че ще има странични ефекти, които наистина са сериозни. Употребата на апарата не е никак лесна задача. Всеки път, когато минавам през него, страдам.
На първо място е физическата болка. Тялото ми се деформира и разглобява. Всяка моя малка частица се разцепва и става едно с етера. За част от секундата — толкова малка част, че няма как да бъде отмерена — тялото ми се преобразува в електрически вълни. След това се излъчва през пространството. Накрая се сглобява отново в предварително зададената точка.
Удар! Раздробен съм на части! Удар! Пак съм цял!
Това е насилствен шок, който експлодира навсякъде в мен, във всяка посока. Представете си стоманен прът, който се удря в дланта ви. Сега си представете още десет или двайсет като него, удрящи на същото място под различен ъгъл. Други се стоварват върху пръстите, китката ви. Още сто поразяват обратната страна на ръката ви. По върховете на пръстите. По всяка става.
Още избухват навън от плътта.
А сега разпрострете болката през цялото си тяло, отвътре и отвън.
Удар!
Една милионна част от секундата в пълна агония!
Нов удар!
Ето такова е чувството.
И все пак пристигам на уреченото място и съм съвсем същият, какъвто съм бил една милионна част от секундата по-рано. Цял и идентичен със себе си, но изпаднал в шока на върховната болка.
Първия път, когато използвах апарата на Тесла, в мазето на Колдлоу Хаус, без всякакво предупреждение какво ще изпитам, рухнах на пода, вярвайки, че съм умрял. Струваше ми се невъзможно сърцето и мозъкът ми да са преживели такъв взрив от болка. Нямах мисли, никаква емоционална реакция. Имах чувството, че съм умрял, и реагирах така, сякаш бях умрял.
Докато се свличах на пода, Джулия, която, разбира се, бе там заради изпитанията, изтича при мен. Първият ми ясен спомен от света подир смъртта е за внимателните ръце, които докосват ризата ми, за да доловят пулс. Отворих очи в ужас и изумление, без да мога да изразя с думи колко се радвам да я видя до себе си, да почувствам нежността й. Успях да се изправя бързо, за да я уверя, че съм добре, да я прегърна и целуна, още веднъж да бъда себе си.
Откровено казано, самото физическо възстановяване от това брутално изживяване е бързо, а последствията за ума са страшни.
В деня на онова първо изпитание в Дарбишър се насилих следобед да направя втори опит, но като резултат изпаднах в най-мрачното от мрачните настроения за по-голямата част от коледните празници. Бях умрял на два пъти. Бях се превърнал в жив мъртвец, прокълната душа.
И свидетелство за стореното от мен са останките от престижа, които по-късно трябваше да бъдат прибрани на съхранение. Нямах сили да се изправя лице в лице с тази отвратителна задача чак до Новогодишната вечер, която вече описах.
Вчера, тук в Лондон, в ярката електрическа светлина и познатата обстановка на работилницата ми, след като сглобихме отново оборудването на Тесла, реших, че трябва да се подложа на още две репетиции. Аз съм сценичен изпълнител, професионалист. Трябва да изградя външния вид на онова, което правя, да му придам блясък, обаяние. Трябва да излъча себе си на някое място в театъра в миг и в момента на пристигането си да изглеждам като магьосник, който успешно е изпълнил невъзможното.
Да падам на колене като посечен, би било немислимо. Да позволя на някого да зърне тази милионна част от секундата в агония, също би било неприемливо.
Проблемът е, че трябва да заблудя зрителите двойно. Илюзионистът обикновено представя ефект, който е „невъзможен“: на пръв поглед пианото изчезва, билярдната топка по магически начин се появява, красивата жена преминава през повърхността на огледалото. Публиката, разбира се, е наясно, че невъзможното не е станало възможно.