В МИГ, в научен аспект, всъщност постига досега невъзможното. Видяното от публиката наистина се случва! Но не мога да позволя това да става ясно, защото в този случай науката е заместила магията.
Посредством някакъв изкусен начин трябва да придам на моето чудо по-нечудодеен вид. Трябва да премина през етера на частици, сякаш не съм бил разбит на парченца и повторно събран нацяло.
Така че опитвам да установя как да се подготвя най-добре срещу болката, как да реагирам на нея, без да се подкосявам, как да пристъпя напред с вдигнати ръце и сияеща усмивка, да се поклоня и да приема аплодисментите. Да озадача в достатъчна степен, но не чак толкова.
Описвам какво се случи вчера, защото снощи, когато се върнах вкъщи, бях изпаднал в прекалено голямо отчаяние дори за да си помисля какво се случи. След като настъпи следобедът, повече или по-малко се чувствам нормално, макар че перспективата за цели две репетиции утре вече започва да ме гнети и потиска.
16 февруари 1901
Изпълнен съм с трепет пред тазвечерното представление в „Трокадеро“. Прекарах сутринта в театъра в настройване и изпитания на апарата, в разглобяването и заключването му на сигурно място по сандъците.
След това, както се очакваше, настъпиха продължителните преговори със сценичните работници — открито враждебни към намеренията ми да оградя сцената. Накрая обикновената транзакция на пари в брой подсигури изпълнението на желанието ми, но отвори голяма пролука в приходите ми от шоуто. Очевидно тази илюзия може да бъде изпълнявана само ако настоявам за хонорари, които в значителна степен надхвърлят досегашните. От шоуто тази вечер зависи много.
Сега разполагам със свободни час или два, преди да стане време да се отправя обратно към Холоуей Роуд. Планирам да прекарам част от тях с Джулия и децата и да подремна, доколкото е възможно. Толкова съм напрегнат обаче, че сънят ми се струва само като някаква далечна вероятност.
17 февруари 1901
Снощи прекосих напълно безопасно етера от сцената на „Трокадеро“ до кралската ложа. Апаратурата работеше перфектно.
Но публиката не аплодира, защото не видя какво се случи. Когато ръкоплясканията най-сетне се разнесоха, бяха по-скоро развеселени, отколкото ентусиазирани.
Номерът изисква по-сериозен увод, по-ясно усещане за опасност. А към точката на пристигането ми трябва да бъде насочен прожектор, за да привлече вниманието, докато се материализирам. Разговарях по въпроса с Адам и той направи блестящото предложение да инсталирам електрически ключ на апарата, така че прожекторът да не зависи от сценичен работник, а от мен, директно от сцената. Магията непрестанно се подобрява.
Във вторник имаме още едно представление в същия театър.
Оставих най-доброто за последно — успях напълно да скрия шока от изпитания удар. И Джулия, която гледаше шоуто от залата, и Адам, който пък наблюдаваше през една кръпка в оградения параван, твърдят, че възстановяването ми е било почти съвършено. В този случай имах късмета да не привлека незабавно вниманието на публиката, и само те двамата забелязаха единствената слабост, проявена от мен (направих една неизбежна крачка назад).
За самия себе си мога да заявя, че упражненията с апарата смекчиха ужасния шок в сравнение с първите ми опити и че с всеки следващ път става все по-добре. Предвиждам, че до месец ще се справям безпроблемно с външните признаци на ефекта.
Освен това забелязах, че последващото мрачно настроение вече е далеч по-поносимо.
В Дарбишър 23 февруари 1901
Изпълнението ми от вторник, доста подобрено след наученото през уикенда, ми заслужи хвалебствено ревю на страниците на „Сцената“ — резултат, далеч по-благоприятен за мен от всичко, което можех да си представя! Във влака вчера двамата с Джулия си четохме и препрочитахме един на друг думите на журналиста, изпълнени с триумф от несъмнения ефект, който ще окажат върху кариерата ми. Поради временното ни изгнаничество тук в Дарбишър няма да научим за евентуалните осезаеми резултати до завръщането ни в Лондон в началото на другата седмица. Ще изчакам спокойно. Децата са с нас, времето е студено и ясно, а пейзажът на тресавищата ни пленява с пастелните си цветове.
Чувствам, че най-сетне съм на прага на най-добрите години в кариерата си.
В Лондон
2 март 1901
В бележника ми са записани безпрецедентните трийсет и пет ангажимента, потвърдени за периода от следващите четири месеца. Три от тях ще изнеса със собственото си сценично име, а едно от представленията ще се казва Великият Дантон забавлява; в седемнайсет от театрите съм на първо място на плаката; останалите ангажименти се отплащат многократно под формата на хонорари, дори и да не носят особен престиж.