При този богат избор, преди да приемам ангажименти, имам възможност за определени изисквания в техническите характеристики на пространството зад сцената, както и да налагам желанието си за ограждане на апарата. В стандартния ми договор фигурира точка, според която трябва да получа точен план на залата, както и такава, изискваща предварителни проверки и ремонти за подсигуряване на надеждно електрическо захранване от страна на театъра. В два от случаите управата имаше толкова голямо желание да потвърди участието ми, че гарантира прокарването на електричество специално за моето представление.
Ще кръстосам цялата страна. Брайтън, Екситър, Кидърминстър, Портсмут, Ейър, Фолкстън, Манчестър, Шефилд, Абърисуит, Йорк — всички те и още много други ще ме посрещнат на първата ми обиколка, както и в самата столица, където имам няколко други уговорки.
Въпреки предстоящите пътувания обаче (с първокласни влакове и карети, заплащани от друг) програмата ми е повече от разумна и докато малкият ми антураж чертае картата на страната във всички посоки, ще имаме предостатъчно възможности да се отбиваме по необходимост в Колдлоу Хаус.
Агентът ми вече говори за чуждестранни гастроли, може би дори за още едно предстоящо пътуване до САЩ. Тук ще възникнат някои допълнителни проблеми, но нито един не може да надхвърли изобретателността на магьосник в разцвета на силите си.
Чувствам изключително задоволство и надявам се, ми е простено, че го записвам в състояние на небивала самоувереност.
В Саутхамптън
10 юли 1901
Намирам се по средата на едноседмични представления в „Дъчес Тиътър“ в Саутхамптън. Вчера Джулия дойде да ме посети и по моя молба донесе със себе си куфара ми с документи и папки и след като така и така имам достъп до този дневник, изглежда, моментът е подходящ да направя един от периодичните си записи.
От месеци непрестанно ревизирам и репетирам В МИГ, така че повече или по-малко изпълнението е доведено до съвършенство. Всичките ми първоначални надежди се оправдават. Мога да прекосявам етера, без да установя никаква реакция от понесените физически травми. Преходът е гладък и неусетен и от гледна точка на публиката — необясним.
Не е проблем и остатъчният ефект върху ума ми, който при първите ми опити ме беляза по толкова ужасен начин. Не изпадам в агонията на депресията или несигурността. Напротив (и го записвам единствено в този таен, заключващ се дневник, без да съм го споделил с никой друг), раздробяването на части на тялото ми се е превърнало в удоволствие, към което едва ли не съм започнал да се пристрастявам. В началото бях силно обезкуражен от представите ми за смъртта, за живота в отвъдното, а сега всяка вечер изживявам този преход като прераждане, самообновяване. Преди изпитвах тревога пред перспективата да изпълнявам този номер многократно, за да не губя форма, но сега, веднага щом приключа с едно представление, започвам да копнея за следващото.
Преди три седмици по време на една почивка между обиколките по работа, сглобих оборудването на Тесла в работилницата и се подложих на процеса. Не за да изпитам нов подход или техника, не за да усъвършенствам вече съществуващите, а заради самото физическо удоволствие от изживяването.
Освобождаването от останките от престижа, произвеждани при всяко представление, си остава проблем, но след всички тези седмици сме си изработили рутинна програма, така че работата приключва с минимални занимания.
Повечето подобрения са в областта на техниката на представянето. Първоначалната ми грешка беше да допусна, че гениалният ефект сам по себе си ще е достатъчен, за да омагьоса публиката. Но пренебрегвах най-древната аксиома на магията — че чудото в номера трябва да става напълно ясно при представянето му. Зрителите не се лъжат лесно, така че фокусникът трябва да провокира интереса им, да го задържи, след което да прати по дяволите всяко очакване, като изпълни очевидно невъзможното.
Допълвайки апарата на Тесла с цял набор от магически ефекти и похвати (повечето от тях — добре познати на професионалните илюзионисти), правя представянето на В МИГ интригуващо, малко по-ужасяващо и в крайна сметка — смайващо. Не използвам всеки ефект във всяко представление и преднамерено допускам вариации, за да поддържам усещането за нещо ново, а съперниците си — объркани, но ето някои от начините, с които привличам вниманието и заблуждавам публиката си.