Позволявам апаратът да бъде огледан преди задействането му, а в някои случаи и някои театри — и след като е изпълнил предназначението си.
От време на време каня на сцената група очевидци от публиката.
След трансмисията мога да представя лична вещ, която ми е била отстъпена временно от зрител, който пък лично може да я идентифицира.
Позволявам да ме бележат с брашно или тебешир, или нещо подобно, така че когато се появя на другото място, да се вижда без всякаква отсянка на съмнение, че съм същият човек отпреди няколко секунди — видим от всички страни на сцената.
Излъчвам себе си до най-различни точки в театъра, отчасти в зависимост от физическото разположение на сградата, отчасти според ефекта, който желая да постигна. Мога в миг да се пренеса до центъра или задните редове на партера, до първия балкон, до всяка ложа.
Мога да подредя така нещата, че да се излъча до друг сценичен реквизит или определени обекти, поставени на видно място. Понякога например пристигам в голяма мрежа, поклащаща се празна на тавана на залата през цялото шоу. Друг популярен ефект е, когато излъчвам себе си в заключен сандък или шкаф, разположен на подиум пред очите на публиката и заобиколен от доброволци, в случай че опитам да вляза в него през скрито отделение или врата.
Тази свобода обаче ме направи безразсъден. Една вечер по силата на внезапна прищявка се излъчих в пълен с вода стъклен аквариум на сцената. Това беше груба грешка, защото по този начин извърших най-големия грях, който може да допусне един илюзионист: не бях репетирал ефекта и оставих голяма част от него на късмета. Сензационната ми водно-експлозивна поява в аквариума изправи публиката на нокти от вълнение, но също така и едва не ме уби. Дробовете ми незабавно се напълниха с вода и само след няколко секунди се борех за живота си. Спасих се единствено поради бързите действия на Адам Уилсън. Изживяването бе отвратително напомняне за една от по-ранните атаки на Бордън срещу мен.
След този неприятен урок по материализация винаги когато отново ме връхлети изкушението да опитам нов ефект, си давам време да репетирам предварително.
Разбира се, представлението ми в по-голямата си част е съставено от конвенционални илюзии. Имам огромен репертоар от трикове и за премиерата в нов театър сменям програмата. Старая се шоуто ми винаги да е различно, започвайки с познати номера за ловкост, като например ЧАШИ И ТОПКИ или МИСТЕРИОЗНИ ВИНЕНИ БУТИЛКИ. Следват номера с карти за игра, а после, за да украся нещата визуално, изпълнявам поредица от трикове, включващи шалчета, знаменца, хартиени цветя или кърпички. Достигам връхната точка с две-три илюзии, свързани с употребата на маси, шкафове или огледала, като често приканвам доброволци от публиката. В МИГ винаги е финалът на представлението.
В Дарбишър
14 юни 1902
По-зает съм от всякога. Проведох британското турне от август до октомври 1901 година. Отново бях на посещение в САЩ от ноември миналата до февруари тази година. До май месец бях в Европа, а в момента съм зает с удължено турне из британските театри, като този път се концентрирам върху морските курорти.
Планове за бъдещето:
Възнамерявам да си взема продължителна почивка и да прекарвам дълго време със семейството! За целта по-голямата част от септември е запазена свободна, както и първата половина на октомври.
Докато бях в САЩ, направих опит да открия Никола Тесла. Имам някои въпроси, свързани с апарата, както и предложения за подобряване на работата му. Освен това бях сигурен, че ще се заинтересува, като научи колко добре ми е служил досега. Само че Тесла се е скрил вдън земя. Слуховете твърдят, че фалирал и кредиторите са по петите му.
В Лондон
3 септември 1902
Разкритие от голямо значение!
Вчера рано вечерта, докато си почивах между две представления за „Дейлис Тиътър“ в Излингтън на задната врата на театъра дойде човек, който искаше да се срещне с мен. Когато видях визитката му, незабавно се разпоредих да го допуснат до гримьорната ми. Това беше мистър Артър Кьониг, младият журналист от „Ивнинг Стар“, който преди време ми даде толкова храна за размисъл относно Бордън. Не се изненадах, като научих, че понастоящем мистър Кьониг се е издигнал до поста на заместник-редактор по новините във вестника. Годините са прибавили няколко сиви косъма по бакенбардите му и са увеличили със сантиметър-два обиколката на кръста му. Влезе с радушен вид, разтърси десницата ми и ме потупа по раменете.