— Току-що видях матинето ви, мистър Дантон! — каза той. — Приемете сърдечните ми поздравления. Най-после ревютата казват истината за представление по тези места. Признавам, че бях по равно слисан и забавляван.
— Радвам се да го чуя — отвърнах аз, докато давах знак на гримьора да налее на мистър Кьониг малка чаша уиски. Когато той го стори, помолих гримьора да ни остави за петнайсетина минути.
— За ваше здраве, сър! — обяви Кьониг, вдигайки чашата си. — Или, по-скоро да кажа, милорд?
Изгледах го изненадано.
— Откъде, дявол да го вземе, сте научили?
— Как откъде? Новината за смъртта на брат ви стигна до пресата по обичайните пътища и бе отбелязана подобаващо.
— Виждал съм тези съобщения — отговорих. — Никъде не ме споменаваха.
— Мисля, че се дължи на факта, че малко хора на Флийт стрийт знаят артистичния ви псевдоним. Със задачата да бъдете свързан с Хенри Анджиър трябваше да се заеме искрен почитател.
— Нищо не ви убягва, а? — попитах с неохотна възхита.
— Не и такъв вид информация, сър. Не се тревожете, тайната ви е в безопасност с мен. Допускам, че е тайна?
— Винаги съм държал тези две половини от живота си надалеч една от друга. В този смисъл е тайна и ще се радвам, ако се отнасяте към нея като към такава.
— Имате думата ми, милорд. Благодарен съм за откровеността ви. Приемам, че тайните са хлябът ви, и нямам желание нито да ги разкривам, нито да ги излагам пред публиката.
— Невинаги е било така — посочих. — При последната ни среща…
— Да, мистър Бордън, наистина е така. Това, признавам, беше малко по-различен случай. Имах чувството, че ме предизвиква със своята потайност.
— Знам какво имате предвид.
— Да, сър, мисля, че знаете.
— Кажете ми нещо, мистър Кьониг. Днес сте гледали представлението ми. Какво мислите за последната илюзия?
— Довели сте до съвършенство онова, на което мистър Бордън просто придаде форма.
Това беше музика за ушите ми, но го попитах:
— Твърдите, че сте били слисан от нея, но не се чувствате предизвикан, нали?
— Не. Намирам усещането за мистерия, пред което ни изправяте, за познато. Когато наблюдавате работата на майстор илюзионист, изпитвате любопитство как ли постига чудото, но освен това осъзнавате, че ако ви предложат разяснение, ще почувствате голямо разочарование.
Каза последното с усмивка, след което замълча и отпи щастливо от уискито си.
— Може ли да попитам — казах аз, — на какво дължа удоволствието от това посещение?
— Дойдох да поднеса извиненията си по въпроса с мистър Бордън, вашия съперник. Признавам, че всичките ми заплетени теории за него бяха погрешни, докато вашата собствена, едновременно проста и на място, беше правилна.
— Не ви разбирам.
— Вероятно си спомняте, че когато се видях с вас предния път, поддържах бомбастичната теория, че мистър Бордън изпълнява най-великата илюзия, съществувала досега.
— Помня — отвърнах аз. — И успяхте да ме убедите с доводите си. Бях ви благодарен…
— Вие обаче имахте по-лесно обяснение. Бордън не е един човек, а двама, казахте вие. Близнаци, твърдяхте. Еднояйчни близнаци, и всеки от тях заема мястото на другия, когато възникне необходимост.
— Но вие доказахте, че той работи сам…
— Бяхте прав, сър! Представлението на мистър Бордън наистина е основано на факта, че той има брат близнак. Алфред Бордън е комбинация от две имена: Албърт и Фредрик, еднояйчни братя, които се представят за един човек.
— Това не е вярно! — казах аз.
— Собствената ви теория.
— Поради липса на друга — обясних аз. — Изкарахте ме от заблуждението. Имахте доказателства…
— По-голямата част от които се оказаха косвени, а останалите са фалшифицирани. По онова време бях млад репортер, все още нямах опит в професията. Оттогава се научих да проверявам фактите, след това да ги проверявам втори път, а накрая да ги проверявам още веднъж.
— Вижте, Кьониг — казах аз. — Проучих случая и сам. Случаят ме интересуваше особено силно. Прегледах болничните регистри за датата му на раждане, сведенията в училището, което е посещавал…
— Отдавна фалшифицирани, мистър Анджиър. — Той ме погледна въпросително, сякаш за да се увери, че се обръща към мен по правилния начин. Кимнах и репортерът продължи: — Братята Бордън са изградили живота си около поддържането на тази илюзия. Не може да им се има никакво доверие.
— Но аз разследвах случая особено внимателно. Известно ми е, че има двама братя с тези имена, но единият е с две години по-млад от другия!