— И двамата по една случайност са родени през май, ако си спомням добре. Не се изискват големи умения във фалшификацията една дата да бъде променена от 8 май 1856 на 18 май 1858 година.
— Видях снимка, на която братята са снимани заедно.
— Да, и то така лесно откриваема. Трябва да е била подхвърлена за заблуда на противника. Паднахме право в капана.
— Но двамата братя очевидно не си приличат един на друг. Видях портрета със собствените си очи!
— Както и аз. Всъщност дори имам копие в офиса си. Разликите във външния им вид са забележителни. Но разбира се, най-малкото вие трябва да сте наясно за възможностите на сценичния грим, подплънките за скули и така нататък?
— Бях като поразен от гръм от новините и се взирах в пода, неспособен да събера мислите си.
— Тревожно и интригуващо, нали? — каза Кьониг. — Сигурно и вие го чувствате. И с двама ни се подиграха майстори на шегата.
— Сигурен ли сте? — настоях аз. — Напълно сигурен?
Кьониг кимна.
— Например виждали ли сте двамата братя заедно?
— Това е в основата на увереността ми. Само веднъж, и то за съвсем кратко, двамата се срещнаха в мое присъствие.
— Следяхте ли ги?
— Следях единия — поправи ме Кьониг. — Тръгнах по стъпките на мистър Бордън от дома му през една августовска вечер. Вървеше сам през Риджънтс Парк, като на пръв поглед крачеше бавно, сякаш на разходка. Следвах го от разстояние стотина метра. Докато вървеше по вътрешната Кръгла алея, срещу него се зададе мъж. Когато стигнаха един до друг, двамата спряха за около три секунди и размениха няколко думи. След това продължиха по пътищата си. Сега обаче Бордън носеше малко кожено куфарче. Мъжът, с когото бе разговарял, скоро ме подмина, и точно тогава видях, че изглежда точно като Бордън.
Наблюдавах замислено Кьониг.
— Откъде сте сигурен, че… — обмислих внимателно за някаква възможност да е допуснал грешка. — Откъде сте сигурен, че човекът, който се е отдалечил от вас, не е бил мъжът, разговарял с Бордън? Бордън може просто да се е върнал по стъпките си. И ако е станало така, възможно ли е да сте се разминали с човека, когото сте следили?
— Знам какво видях, милорд. Носеха различни дрехи, вероятно за заблуда, но благодарение на този факт успях да ги отлича един от друг. Срещнаха се, разговаряха, продължиха по пътя си и бяха абсолютно еднакви.
Умът ми бе изострен до крайност. Размишлявах усилено за механиката при изграждането на една театрална илюзия. Ако беше вярно, че са близнаци, значи и двамата братя трябваше да присъстват по време на всяко представление. Това означаваше, че сценичните работници неизбежно щяха да са запознати с тайната. Вече ми беше известно, че Бордън не огражда сцената, а и винаги има мотаещи се зад кулисите хора, които виждат повече, отколкото трябва. През цялото време, докато изпълнявах илюзията с размяната с двойника, го осъзнавах с пълна сила. Но ако можеше да се вярва на Кьониг, тайната на Бордън беше останала непокътната в продължение на много години. Ако изпълнението на Бордън се основаваше на еднояйчни близнаци, със сигурност тайната трябваше да е станала известна на всички още преди години?
Какво друго обяснение можеше да има? Единственото възможно обяснение би било, че опазваха тайната си преди и след шоуто. Че Бордън-1, да използваме това условно означение, пристигаше в театъра с оборудването и реквизита, а Бордън-2 вече беше скрит някъде из тях. Бордън-2 се появяваше чинно по време на представлението, а Бордън-1 заемаше мястото му в скривалището сред реквизита.
Признавах, че е изпълнимо, и ако от тях се искаше само това, може би бих го приел. Многото години, прекарани в обиколки от една театрална зала на друга, товарът от най-дребните практически подробности при дългите пътувания с влак, наемането на помощници, осигуряването на подслон и така нататък ме караха да си задавам неизбежни въпроси. Бордън трябваше да работи с екип: ingenieur, разбира се, една или две сценични асистентки, неколцина хамали и превозвачи, импресарио. Ако всички тези хора бяха запознати с тайната, то тогава способността им да я опазват бе забележителна.
От друга страна, което бе далеч по-вероятно в светлината на човешката природа, ако не можеше да им се вярва, Бордън-1 и Бордън-2 трябваше да са се впуснали във всестранно разработена заблуда.
Освен всичко друго съществуваше и всекидневието на театралния живот. Например в дните, когато имаше матинета, какво щеше да прави Бордън-2 (скритият в апарата) между представленията? Оставаше ли скрит, докато брат му разпускаше в зелената стая заедно с останалите артисти? Или излизаше, без да го забележи някой, и се спотайваше сам в гримьорната до започването на следващото представление?