— На кого е принадлежал бележникът?
— Лично на Алфред Бордън.
— У вас ли е?
— Разбира се.
Кьониг бръкна в куфарчето и извади от него бележник с платнена подвързия, от онези, които обикновено вървят със заключваща се закопчалка. Подаде ми го, за да го разгледам, но тъй като бе заключен, не успях да надникна в него. Когато отново вдигнах очи към Кьониг, той държеше ключа.
— Клиентът ми… иска петстотин лири в замяна, сър.
— Истински ли е?
— Може да сте сигурен. Достатъчно е да прочетете само няколко реда, за да се уверите и сам.
— Но струва ли си петстотинте лири?
— Подозирам, че за вас ще струва много повече. Написан е с почерка на Бордън и се отнася директно за тайните на магиите му. Излага становището си за илюзионизма и разяснява как постига много от триковете си. Намеква се и за скритата тайна на двамата близнаци. Намирам го за особено интригуващо четиво и гарантирам, че ще се съгласите с мен.
Завъртях книгата в ръце, като все още се колебаех.
— Кой е клиентът ви, Кьониг? Кой иска парите? — Изглеждаше неспокоен, очевидно ненавикнал в новата си роля. — Вече казахте, че сте предали клиента си. Да не би внезапно да ви налегнаха скрупули?
— Има още подробности, милорд. От поведението ви подозирам, че все още не сте чули новините, които нося. Известно ли ви е, че Бордън наскоро е починал? — Без съмнение стреснатото ми изражение му даде търсения отговор. — И по-точно, вярвам, че е починал един от двамата братя.
— Звучите несигурно — казах. — Защо?
— Защото няма неоспоримо доказателство. И двамата знаем колко маниакално прикриваха начина си на живот братята Бордън, затова няма нищо чудно, че оцелелият би продължил да живее, както досега, въпреки че брат му е починал. Не беше лесно да проследя истината.
— Откъде сте научили тогава? А, разбирам… третата страна, която ви е наела.
— Има и косвени улики.
— Например?
— Знаменитата илюзия вече не е включена в програмата на Професора. Присъствах на негови представления на няколко пъти и не я изпълни дори веднъж.
— Възможни са много причини — отбелязах. — Аз също съм присъствал на шоуто му няколко пъти и не я изпълняваше всеки път.
— Така е. Най-вероятно защото за изпълнението й са нужни и двамата братя.
— Мисля, че трябва да ми кажете името на клиента си, Кьониг.
— Милорд, вярвам, че някога сте познавали американка на име Олив Уенскъм.
Записах името тук по начина, по който осъзнавам, че го каза, но в изненадата на момента си помислих, че казва „Оливия Свенсън“. Поради това помежду ни възникна недоразумение. Отначало си мислех, че и двамата говорим за една и съща жена, но след като уточни името, реших, че има предвид някой друг. Най-после си припомних, че Оливия беше взела името на майка си, когато кандидатстваше за асистентка на Бордън.
— Поради някои причини, към които със сигурност бихте проявили разбиране — произнесох, когато изяснихме недоразумението, — никога не говоря за мис Свенсън.
— Да, да. И поднасям извиненията си, задето я споменавам. Само че е дълбоко замесена по въпроса с бележника. Разбирам, че мис Уенскъм, или Свенсън, както я познавате вие, преди години е работела за вас, но е преминала в лагера на Бордън. Известно време е работела като сценична асистентка на Бордън, но не е продължило дълго. Някъде тогава, мисля, сте изгубили контакт с нея.
Потвърдих, че е така.
— Оказва се — продължи Кьониг, — че близнаците Бордън притежават тайна квартира в Северен Лондон. По-точно апартамент с няколко стаи в заможната част на Хорнзи, и тъкмо там единият брат е живеел инкогнито, докато другият се е радвал на удобствата на дома им в Сейнт Джонс Уд. Разменяли са местата си редовно. След нейното… предателство, мис Уенскъм е била настанена в апартамента в Хорнзи и оттогава живее там. И ще продължи да живее там, ако съдебните процедури срещу нея се провалят.
— Съдебни процедури?
Започвах да изпитвам затруднения пред този внезапен водопад от информация.
Кьониг продължи:
— Получила е нареждане да освободи квартирата заради неплатен наем и следващата седмица ще бъде изведена принудително от имота. Като чуждестранен гражданин без местоживеене, ще се изправи пред перспективата да я депортират.
Поради тази причина и се обърна към мен, тъй като й беше известен интересът ми към мистър Бордън. Помислила е, че мога да й помогна.
— Като се обърнете към мен за пари.
Лицето на Кьониг се изкриви нещастно.
— Не съвсем, но…