След онази вечер се завърнах в Лондон, където живях в продължение на следващите десет месеца по свой собствен избор и решение, в полусвяст.
Нещастният случай с апарата на Тесла се бе отразил на тялото и душата ми по фундаментален начин, поставяйки ги в опозиция. Физически бях превърнат в призрак на предишния си аз. Живеех, дишах, хранех се, изхвърлях телесни отпадъци, чувах и виждах, усещах топлина и студ, но физически си оставах привидение. В светла нощ, ако човек не се вглеждаше достатъчно проницателно в мен, изглеждах горе-долу нормален, макар и измъчен. Когато времето беше облачно или се намирах в стая с изкуствено осветление след здрач, приличах на призрак. Виждаха ме, но и виждаха през мен. Очертанията ми се забелязваха и ако някой се взреше продължително, би различил лицето, дрехите и така нататък, но за повечето хора си оставах само едно противно видение от призрачното отвъдно. Разпоредителката и Бордън реагираха така, сякаш бяха видели дух, и то с право. Бързо научих, че ако позволявам да ме виждат при такива обстоятелства, не само всявам смут сред хората, които се сблъскват с мен, но излагам и себе си на опасност. Когато са изплашени, хората реагират непредсказуемо. Веднъж или два пъти напълно непознати дори хвърляха предмети по мен, сякаш за да ме задържат на разстояние. Един от тези предмети се оказа запалена маслена лампа, която едва не ме улучи. Така че по правило след този случай гледах по възможност да не се набивам на очи.
За сметка на това обаче умът ми внезапно се почувства освободен от ограниченията на тялото. Винаги бях с изострено внимание, мислех светкавично и позитивно по начини, които дотогава единствено бях долавял в себе си. Един от създадените по този начин парадокси беше, че обикновено се чувствах силен и способен, докато в действителност не можех да се справям с повечето задачи във физическия свят. Трябваше да се науча да държа предмети като например писалки или прибори за хранене, защото и при най-малкото невнимание се изплъзваха от пръстите ми.
Намирах се в непоносима и мрачна ситуация и през по-голямата част от времето новооткритата ми умствена енергия бе насочена под формата на чиста омраза и страх към онзи от двамата Бордън, който ме бе нападнал. Този човек продължаваше да изсмуква силите ми, точно както действията му бяха изсмукали живота от тялото ми. Като цяло бях станал невидим за света, нещо като мъртвец.
Не ми отне дълго време, преди да открия, че когато пожелая, мога да бъда видим или невидим.
Ако се движех по тъмно, облечен в сценичните дрехи, с които бях пострадал при представлението, можех да отида почти навсякъде незабелязан. Ако исках да се придвижвам нормално, носех други дрехи и използвах грим, за да придам на чертите си по-веществен вид. Не изглеждах съвършено; очите ми имаха тревожно хлътнал вид, а веднъж някакъв човек в един мъждиво осветен омнибус на висок глас привлече вниманието на всички към необяснимата пролука между ръкава и ръкавицата ми, при което се наложи да се отдалеча възможно най-бързо.
Парите, храната, удобствата не бяха проблем за мен. Или взимах онова, което искам, докато съм невидим, или плащах за необходимото. Такива дреболии не си заслужават допълнителни обяснения.
Истински се тревожех за добруването на моя престиж.
От една вестникарска статия разбрах, че бързият поглед, който бях хвърлил към сцената, напълно ме бе подвел. В статията се твърдеше, че Великият Дантон е пострадал сериозно по време на представление в Лоустофт, че е бил принуден да отмени бъдещите си ангажименти, но си почива в домашна обстановка и завръщането му се очаква веднага щом се възстанови.
Научих го с облекчение, но се изненадах силно! Онова, което бях зърнал, докато се спускаха завесите, според мен бе собственият ми остатък от илюзията, замръзнал в полумъртво — полуживо състояние, което наричах „престиж“. Престижът е тялото източник при пренасянето, останало в апарата на Тесла, сякаш мъртво. Укриването и освобождаването от тези тела престижи беше един от най-големите проблеми, които ми се наложи да разреша, преди да представя илюзията пред публика. Всяко следващо представление създаваше поредния престиж.
След новините за влошено здраве и отменени ангажименти осъзнах, че през онази нощ се бе случило нещо различно. Пренасянето се бе състояло само частично, а жалкият резултат се явявах аз. По-голямата част от мен бе останала неизлъчена.
Намесата на Бордън бе повлияла зле и на мен, и на моя престиж. И двамата бяхме изправени пред проблеми. Аз бях заприличал на призрак, моят престиж бе с влошено здраве. И докато той имаше вещественост и свободата да се движи из света, от момента на нещастието бе осъден на смърт; междувременно аз бях осъден на живот сред сенките, но здравето ми си оставаше непокътнато.