След което ми довери какво е развитието на скорошните събития, които буквално ме смаяха. Именно от нея научих, че Бордън, и по-точно един от двамата близнаци Бордън, е починал и че бележникът му е в мое, наше притежание.
Тези новини ме изненадаха. Например научих, че Бордън бе починал само три дни след неуспешното ми покушение срещу живота му.
Двете събития ми се струваха тясно свързани. Джулия твърдеше, че според някои е получил сърдечен удар. Питах се дали не го бе сполетял след ужаса, който бях всял в него? Припомних си изтерзаните звуци, които издаваше, затрудненото му дишане, цялостния му нездрав и отслабнал вид. Знаех, че сърдечният удар може да бъде причинен от стрес, но до този момент допусках, че след оттеглянето ми Бордън е дошъл на себе си и впоследствие се е възстановил до нормалното си състояние.
Разказах всичко на Джулия, но тя като че ли реши, че двете събития не са свързани.
Още по-интересна бе новината за бележника на Бордън. Джулия ми каза, че е прочела част от него и че сред страниците му са описани много от илюзиите на Бордън. Попитах я дали аз, моят престиж, има някакви планове за бележника, но тя отвърна, че болестта е прекъснала всичко. Спомена и че споделя угризенията ми на съвестта по отношение на Бордън и че моят престиж е почти на същото мнение.
Попитах:
— Къде е той? Трябва да бъдем заедно.
— Скоро ще се събуди — отговори Джулия.
Срещата ми със самия мен трябва да е била една от най-необичайните в историята! Двамата се допълвахме до съвършенство. Всичко, което не ми достигаше, беше в него; всичко, което имах аз, той бе изгубил. Разбира се, че бяхме еднакви, по-еднакви и от еднояйчни близнаци.
Когато някой от двамата говореше, другият с лекота можеше да довърши изречението. Движехме се по един и същ начин, имахме едни и същи жестове и маниери, хрумваха ни едни и същи мисли в един и същ момент. Знаех всичко за него и той знаеше същото за мен. Липсваха ни единствено отделните изживявания от последните месеци, но щом си ги разкажехме един на друг, отпадаха дори тези разлики. Той се разтрепери при описанието на посегателството ми върху живота на Бордън, а аз страдах от болките и злощастието на болестта му.
Но сега бяхме заедно и вече нищо нямаше да ни раздели. Помолих Хътън да приготви за мен второ легло в оранжерията, за да могат двете ни половини да бъдат една с друга през цялото време.
Всичко това нямаше как да е в тайна от останалата част на домакинството, така че скоро отново бях сред децата си, сред Адам и Гъртруд Уилсън, както и мисис Хътън, домашната ни помощница. Всички възкликваха, виждайки неземния двойствен ефект, който създавахме. Побиват ме тръпки от мисълта как ли ще се отрази това разкритие за баща им върху децата ми в бъдеще, но аз, другата моя половина и Джулия сме съгласни, че истината е за предпочитане пред поредната лъжа.
Не се мина дълго обаче, преди смразяващите карциноми да придадат спешен оттенък на времето, което прекарвахме заедно, и тогава най-сетне осъзнахме, че ако оставаше нещо за правене, то сега беше моментът.
От началото на април до средата на май работихме заедно по редактирането на Бордъновия бележник, за да го подготвим за издателя. Моят брат близнак (или поне ми бе по-удобно да мисля по този начин за моя престиж) скоро отново се разболя и макар да бе свършил голяма част от първоначалната работа по книгата, аз приключих работата по нея и преговарях с издателя.
Пак аз, използвайки самоличността му, продължих да поддържам неговия дневник, докато не почина.
И така се случи, че вчера двойният ни живот стигна до своя край чрез смъртта му и заедно с това настъпва краят на моята кратка житейска история.
Сега съществувам само аз, и за пореден път живея отвъд смъртта.
8 юли 1904
Тази сутрин слязох с Уилсън в избата, където огледахме апарата на Тесла. Беше в пълно работно състояние, но тъй като не го бях ползвал от дълго време, прегледах бележките на мистър Али, за да се уверя, че всичко е на мястото си. Винаги съм изпитвал удоволствие от съвместната работа с далечния мистър Али. Добросъвестните му указания са незаменими.
Уилсън ме попита дали да не разглобим устройството.
Помислих за момент и казах:
— Да го оставим за след погребението.
Церемонията е планирана за утре, по обед.
След като Уилсън се качи горе, а аз заключих входната врата за избата, задействах устройството и го използвах, за да излъча още златни монети. Мислех за бъдещето, за своя син, 15-ия граф, за своята съпруга, овдовялата лейди. Това бяха отговорности, които нямаше как да посрещна изцяло. За пореден път почувствах как смазващата тежест на собствената ми неефикасност препъва не само мен, но и невинното ми семейство.