Не съм броил състоянието, които сме създали с устройството, но моят престиж ми показа съкровището, което е натрупал в едно затворено и заключено отделение в най-тъмния ъгъл на избата. Отброих на око около две хиляди лири за непосредствените нужди на Джулия и добавих няколкото мои нови монети към останалото. Колкото и още да създадем, никога няма да са достатъчни.
Все пак ще се погрижа устройството на Тесла да се запази непокътнато. Инструкциите на Али ще останат заедно с него. Един ден Едуард ще открие този дневник и ще осъзнае за какво най-добре може да бъде използван дупликиращият апарат.
По-късно
До погребението има само няколко часа и не мога да отделя много време в писане на тези страници. Следователно нека отбележа следното.
Часът е осем вечерта и се намирам в градинската стая, която споделях със своя престиж, преди той да почине. Красивият залез позлатява височините на Кърбар Едж и макар това помещение да гледа встрани от залязващото слънце, над себе си виждам докоснат от кехлибарени нишки облак. Преди няколко минути обиколих тихо имението, вдишвайки летния аромат, вслушан в леките звуци на тези хълмисти земи, които като дете обичах толкова силно.
Вечерта е чудесна и топла и мога да планирам края, самия край.
Аз съм остатък от самия себе си. Животът буквално вече не си струва да бъде живян. Състоянието ми забранява всичко, което обичам. Семейството ми ме приема. Знаят кой съм и какво съм, както и че обстоятелствата, довели ме дотук, не са предизвикани по моя воля. Все едно, човекът, когото обичаха, е мъртъв и аз не мога да го заменя. За тях ще бъде по-добре да си тръгна, за да могат най-сетне да започнат да скърбят свободно и докрай за покойника. В израза на скръбта се крие възстановяването от самата скръб.
А и не съществувам законно по никакъв начин: илюзионистът Рупърт Анджиър е мъртъв и погребан, и утре ще изпратят по пътя на вечния му покой 14-ия граф Колдърдейл.
Съществуването ми е непрактично. Мога да водя само един презрян полуживот. Не мога да пътувам необезпокоявано, освен ако не се дегизирам неубедително или не поемам риска да плаша хората до смърт, излагайки и себе си на опасност. Единственото, което очаквам от живота, е да бъда призрак на самия себе си, завинаги надвиснал в покрайнините на истинския живот на моето семейство, обсебил собственото си минало и тяхното бъдеще.
Така че сега това трябва да приключи и ще умра.
Но проклятието на живота също не иска да ме напусне! Вече зная колко яростно гори духът му в мен, както и че не само убийството, но и самоубийството е извън възможностите ми. Веднъж пожелах да умра, но желанието ми не се оказа достатъчно силно. Мога да се принудя да умра само като убедя сам себе си, че има надежда да не успея.
Щом приключа със записките, ще скрия този дневник заедно с предишните му томове някъде сред престижите, положени в гробницата. Тогава ще отключа отделението в избата, за да може синът ми или неговият син някой ден да открият златото там. Този дневник не бива да бъде открит, преди златото да влезе в употреба, защото бележките ми са самопризнание за фалшификацията, която извърших.
След като сторя всичко това, отново ще включа устройството на Тесла и ще го използвам за последен път.
Съвсем сам, без да знае никой, ще се излъча през етера за най-сензационната поява в кариерата си.
Прекарах последния час в измерване и проверка на координатите до най-малкия остатък, който може да бъде изчислен. Подготвям се, репетирам, сякаш ще ме гледа хилядна публика. Но тази магия трябва да се състои докато съм сам, без свидетели.
Възнамерявам да излъча себе си в мъртвото тяло на моя престиж, където ще настъпи краят ми!
Ще пристигна в него. В това не може да има никакво съмнение, защото апаратът на Тесла никога не е давал отклонения в точността. Но какъв ще е резултатът от този мъртвешки съюз?
Ако се проваля, ще се материализирам във вътрешността на бедното, превзето от рака, тяло на моя престиж, мъртъв от два дни, вкочанен в rigor mortis. Аз също ще умра на място и дори няма да разбера. Утре, когато полагат тялото му, ще ме положат с него.
Все пак вярвам, че има шанс и за друг резултат — такъв, който отговаря на отчаяната ми нужда да живея. Тази материализация може и да не ме погуби!
Сигурен съм, почти сигурен, че пристигането на тялото ми в моя престиж ще възвърне живота в него. Ще бъде нова среща, финално единение.