Тук бе пълно с модерни метални стелажи, боядисани в кафяво, пристегнати с хромирани болтове и гайки. Всеки стелаж имаше по три широки рафта един над друг, подобни на многоетажни легла. Край всеки стелаж минаваше тясна издигната пътека, а през средата на целия коридор и по цялата му дължина имаше по-широк път. Над всяка пътечка между стелажите светеше крушка, огряваща подреденото по тях.
4
На всеки рафт по стелажите бяха положени непокрити човешки тела. Всяко от тях беше на мъж и напълно облечено. Всичките носеха вечерно облекло: тесен фрак, бяла риза с черна папионка, пестеливо бродирана жилетка, тесни панталони със сатенени кантове, бели чорапи и лачени обувки. На ръцете си имаха бели памучни ръкавици.
Всяко тяло бе идентично с останалите. Мъжът имаше бледо лице, орлов нос и тънки мустаци. Устните му бяха безкръвни. Имаше тясно чело и оредяваща, пригладена с брилянтин коса. Някои от лицата се взираха в рафта над себе си или към каменния таван. Други бяха с извити вратове, така че гледаха в едната или другата посока.
Всички трупове бяха с отворени очи.
Повечето се усмихваха, разкрили зъбите си. Горният ляв кътник във всяка от тези усти имаше малко отчупено ъгълче.
Телата лежаха в различни пози. Някои бяха изправени, други изкривени или приведени. Никой от труповете не бе положен така, сякаш спи; единият крак на повечето стоеше пред другия, тъй че след като ги бяха положили на рафтовете им, същият крак стоеше издигнат.
Всеки от тях бе с единия крак във въздуха.
Ръцете също бяха в разнообразни позиции. Едни издигнати над главата, някои протегнати напред като на сомнамбул, други плътно изправени до тялото. Няколко тела носеха ръкавици, напоени с червено мастило.
Никой от труповете не показваше признаци на разложение. Сякаш всеки от тях бе замръзнал жив, останал инертен, без да умре.
По тях нямаше прах, не излъчваха мирис.
5
В предната част на всеки рафт бе прикрепена по една бяла визитка. Надписана на ръка и пъхната в пластмасово пликче, прикрепено хитроумно към долната част на рафта. Първата, която попадна пред очите ми, гласеше следното:
Доминиън Тиътър, Кидърминстър
14/4/01
ч. след. [М]
2359/23
25 гвинеи.
На горния рафт визитката бе почти същата:
Доминиън Тиътър, Кидърминстър
14/4/01 8.30 ч. веч. [В]
2360/23
25 гвинеи.
Над него третият труп бе означен:
Доминиън Тиътър, Кидърминстър
15/4/01
ч. след. [М]
2361/23
25 гвинеи.
На следващия стелаж имаше три други трупа, до един датирани и означени по сходен начин. Бяха положени поред във времето. През следващата седмица имаше промяна в театъра: „Форчън“ в Нортхамптън. Шест представления. После имаше почивка от около две седмици и поредица от единични представления през три дни в различни провинциални театри. Последователно по този начин бяха отбелязани дванайсет трупа. Един сезон в „Палас Пиър Тиътър“, Брайтън, заемаше половината май месец (шест стелажа, осемнайсет трупа).
Продължих нататък, промъквайки се по тясната централна пътека към далечния край на подземието. Тук, на последния рафт на последния стелаж, се натъкнах на тялото на малко момче.
6
Беше умрял в неистова борба. Главата му бе наведена назад и завъртяна надясно. Устата му бе отворена, а ъгълчетата на устните сочеха надолу. Очите му стояха разширени и гледаха нагоре. Косата му пърхаше. Крайниците му бяха напрегнати, сякаш опитваше да се освободи. Носеше кафеникаво-червена фланелка с героите от „Магическата въртележка“, чифт малки джинси с навити крачоли и сини платнени гуменки.
Неговият етикет също беше надписан на ръка:
Колдлоу Хаус 17/12/70 7.45 ч. веч.
0000/23 0 гвинеи.
Най-отгоре беше името на момчето: Николас Джулиъс Бордън.
Взех етикета и го натиках в джоба си, след което посегнах и придърпах Ники към себе си. Задържах го в прегръдките си. В мига, в който го докоснах, постоянното присъствие на брат ми изтля и изчезна.
За пръв път долавях отсъствието му.
Погледнах го и се опитах да го наглася така, че да е по-удобен за носене. Крайниците, вратът и торсът му бях сковано податливи, сякаш направени от твърда гума. Можех да променям разположението им, но в момента, в който ги пуснех, се връщаха рязко в положението, в което го бях намерил.