Нека просто кажа, че Олив Уенскъм се оказа повече от подходяща при обичайните изпитания и веднага щом приключихме с предварителните уговорки, я наех срещу обичайното възнаграждение. В рамките на седмица я бях обучил в изпълнението на всички илюзии в репертоара ми — там, където имаше нужда от нея. След още известно време Джорджина напусна, за да се омъжи за своя приятел, а Олив зае мястото й на моя асистентка.
23
Как издържано изглежда написаното дотук, колко хладнокръвно и професионално! Сега, след като изложих „официалната“ версия за Олив, позволете ми, по силата на нашия Договор, да добавя неизкоренимата истина, която до този момент укривах от хората с най-голямо значение. Олив едва не ме направи на глупак и съм длъжен да добавя истинската история.
Разбира се, по време на интервюто Джорджина не присъстваше. Нито пък аз. Томи Елборн беше там, но както винаги, не се пречкаше. На практика тя и аз бяхме съвсем сами в работилницата.
Попитах Олив дали има костюм и тя обясни, че не си носи. Докато го казваше, ме погледна право в очите и настъпи продължително мълчание, аз се питах какво ли иска да каже и какво ли тя си мислеше, че трябва да значат думите й. Никоя млада жена, търсеща такава работа, не би очаквала да я наемат, без преди това да я измерят, да я накарат да влезе в шкаф или да я изпитат по някакъв начин. Кандидатките винаги си носеха костюм.
Е, Олив очевидно не носеше. След това ми каза:
— Не ми трябва костюм, миличък.
— Не присъства и придружителка, скъпа — отвърнах.
— Предполагам, че няма да ти е проблем! — заяви тя.
После без бавене се съблече и остана само по облекло, подходящо за будоар; само с дрехи, които можеха да се нарекат нескромни, прекалено широки и опасни за работата. Отведох я при реквизита за ПАЛАНКИН, където, макар очевидно да бе наясно за какво става дума и къде трябва да влезе, тя ме помоли да й помогна. Последното изискваше доста интимни докосвания на полусъблеченото й тяло! Същото се случи и докато й показвах механизма на ПАНАИР НА СУЕТАТА. Тук пък се престори, че се препъва, докато минаваше през прохода и падна в ръцете ми. Останалата част от интервюто се проведе на кушетката в задната част на работилницата. Томи Елборн си тръгна тихо, без никой от двама ни да го забележи. Така или иначе след това не го видях никъде.
Останалото в общи линии е вярно. Взех я за своя асистентка и я научих как да борави с всички илюзии, за които ми трябваше.
24
Представлението ми винаги започва с номера КИТАЙСКИ ПРЪСТЕНИ. Това е изпълнение, което ми доставя голямо удоволствие, а публиката го обожава, без значение дали го е виждала и преди. Пръстените блестят ярко в светлините на прожекторите, дрънкат металически един в друг, а ритмичните движения на ръцете на илюзиониста и лекото свързване и отделяне като че ли винаги хипнотизира зрителите. Този номер не може да бъде отгатнат, освен ако не стоите на няколко сантиметра от изпълнителя — толкова близо, че да се протегнете и да му вземете пръстените. Винаги очарова, неизменно създава наелектризиращо усещане за мистерия и чудо.
След като приключа успешно, избутвам напред МОДЕРНИЯ ШКАФ, който дотогава е стоял в дъното на сцената. На около метър от светлините на авансцената завъртам шкафа, за да покажа двете му страни и гърба. Полагам особена грижа да видят, че минавам зад него, за да зърнат краката ми през пролуката между пода на сцената и дъното на шкафа.
Публиката е отбелязала, че никой не се е прилепил към гърба на шкафа, а сега са сигурни и че никой не може да се крие под него. Когато отворя вратичката, вляза вътре и дръпна резето на задния панел, зрителите получават възможност да надникнат през откритото пространство. Виждат и как отново преминавам, този път отзад напред, и как затварям задния панел. Предната вратичка остава разтворена и докато аз съм зает зад шкафа, използват възможността да се разгледат по-внимателно във вътрешността му. Само че няма какво да видят: шкафът е, и няма как да бъде иначе, съвсем празен. След това бързо затръшвам предната вратичка, завъртам го на колелцата му и разтварям задната. Вътре — красива, голяма, облечена в бухнала рокля, усмихната и махаща с ръце в тясното пространство — се намира млада жена. Тя слиза на сцената, покланя се сред избухналите бурни аплодисменти и напуска сцената.
Избутвам шкафа в страничната част на сцената, където тихомълком го поверявам на Томас Елборн.
И така, следващият номер. Този не е толкова бляскав, но включва двама-трима души от публиката. Във всяко магическо представление има минутка-две, отделени за трикове с карти. Фокусникът трябва да демонстрира ловкостта на ръцете си, иначе има опасност колегите му да си помислят, че си служи само с механични устройства. Пристъпвам под светлините на авансцената и завесите се спускат зад мен. Това се прави отчасти за да създаде затворена, интимна атмосфера за триковете с карти, но най-вече за да дам възможност на Томас да подготви реквизита за НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК.