След като приключа с картите, трябва да наруша усещането за мълчалива концентрация, така че се заемам с появата на разноцветни предмети. От ръцете, ръкавите и джобовете ми неспирно бликат знаменца, ленти, ветрила, балони и копринени шалчета, създаващи около мен ярък хаос.
Асистентката ми приближава от сцената зад мен, очевидно за да събере изпопадалия реквизит, но в действителност за да ме снабди с още от плътно опакованите материали за този номер. Към края ярко оцветената хартия и копринените шалчета са образували около краката ми купчина, висока няколко сантиметра. Приемам избухналите аплодисменти.
Докато зрителите все още ръкопляскат, завесите зад мен се вдигат и в полумрака се вижда реквизитът за НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Асистентите ми бързо се появяват на сцената и пъргаво разчистват разноцветните конфети.
Връщам се на авансцената, заставам лице в лице със зрителите и се обръщам директно към тях, говорейки на английски със силен френски акцент. Разяснявам, че онова, което ще изпълня, е станало възможно единствено благодарение на откриването на електричеството. Изпълнението черпи енергия от земните недра. Впрегнати са невъобразими сили, които дори аз не разбирам напълно. Обяснявам, че ще станат свидетели на истинско чудо, чудо, в което човек си играе с живота и смъртта точно така, както моите предшественици са хвърляли зарове с надежда да избегнат гилотината.
Докато говоря, светлините на сцената стават по-ярки и се отразяват в полираните метални пръти, златните намотки на проводниците, лъскавите стъклени глобуси. Апаратът е красиво произведение на изкуството, но това е заплашителна красота, защото всички са чували за смъртоносния ефект от допира с електрически ток. Вестниците постоянно огласяват ужасяващи истории за смъртни случаи и изгаряния, причинени от новата сила, отскоро достъпна в много градове на страната.
Апаратът за НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК е проектиран така, че да им напомни за тези злощастни истории. Снабден е с безброй електрически крушки, някои от които започват да греят още докато говоря. От едната страна се вижда голяма стъклена сфера, в чиято вътрешност вълнуващо припукват и съскат ярки електрически дъги. Главната част на апарата, както предполага публиката, е дълга дървена пейка, разположена на метър от пода на сцената. Виждат всичко през нея, около нея, под нея. В единия край, до осветената от волтови дъги стъклена камера, е платформата, опасана със свободно висящи и опасно оголени проводници. Над нея има балдахин, от който висят много електрически крушки. От другата страна се намира по-малък конус, декориран със спирала от по-малки крушки. Този конус е монтиран на карданно съединение, което позволява насочването му в различни посоки. По цялата предна част има малки ниши и рафтове, където очакват оголени клеми. Всичко това излъчва висок, бучащ звук, сякаш във вътрешността му е скрита неимоверна енергия.
Разяснявам на публиката, че бих поканил доброволци, които да огледат с очите си устройството, ако не беше голямата заплаха за личната им безопасност. Намеквам за по-ранни злополуки. Вместо това, казвам аз, съм разработил няколко прости демонстрации на силата, заключена в машината. Позволявам на малко магнезиева прах да падне върху два оголени контакта, а ярката бяла светкавица ослепява зрителите от първите редове! Докато облакът от пушек се вдига нагоре, пускам лист хартия върху друга полуразкрита част на апарата. Листът незабавно избухва в пламъци и димът също се издига към сервизната галерия на тавана. Бученето става все по-заплашително. Машината изглежда като жива, едва удържаща страховитата си енергия.
В лявата част на сцената се появява асистентката ми, бутаща шкаф на колелца. Направен е от тежко дърво, но тъй като е на колела, тя може да го завърти във всички посоки, за да го огледа публиката. След това спуска предната част и страничните панели, за да покаже, че е празен.
Обръщам се с тъжно изражение към публиката и давам сигнал на момичето, а то ми донася две големи тъмнокафяви ръкавици, изработени така, че да изглеждат като от кожен материал. След като съм ги нахлузил на ръцете си, ме отвежда до апарата, за да застана зад него. Зрителите все още виждат част от тялото ми и са убедени, че няма скрити огледала или паравани. Спускам двете си облечени в ръкавици ръце към платформата, но едновременно с това звукът от електрическо напрежение рязко се усилва и възниква нов ярък електрически разряд. Отстъпвам назад, сякаш съм бил поразен.