Момичето се отдръпва от машината, леко смутено. Прекъсвам въведението и я умолявам да напусне сцената заради собствената си безопасност. Отначало тя отказва, но след това с радост се скрива зад кулисите.
Посягам към насочващия се конус, хващам го предпазливо с облечените ми в дебела кожа ръце и го премествам внимателно, докато върхът му не се насочи право в шкафа.
Илюзията наближава връхната си точка. Откъм оркестъра в ниското под сцената се разнася барабанен бой. Още веднъж поставям ръце на платформата и по магически път всички крушки засияват ярко. Заплашителното бучене се усилва. В началото сядам на платформата и се завъртам така, че краката ми остават протегнати навън, а после се отпускам и лягам напълно, обграден от доказателствата за разрушителна електрическа енергия навсякъде около мен.
Вдигам ръце и махам първо едната, а после другата ръкавица. Ръцете ми се отпускат през ръба под нивото на платформата. Едната от тях, тази в полезрението на публиката, докосва небрежно контакта, върху който по-рано се е възпламенил хартиеният лист.
Блясва ярка, ослепителна светлина и всички крушки по апарата изгасват в пълен мрак.
В същия миг… аз изчезвам от платформата.
Шкафът се разтваря с трясък и всички ме виждат, свит във вътрешността му.
Превъртам се бавно извън него и рухвам на пода, окъпан в светлините на сцената. Постепенно идвам на себе си. Изправям се. Премигвам в ярките светлини. Обръщам се с лице към публиката. Поглеждам платформата, посочвам къде съм бил, обръщам се към шкафа точно зад мен и посочвам къде съм пристигнал.
Правя своя поклон.
Публиката е станала свидетел на магическото ми преобразяване. Пред очите им съм бил катапултиран от силата на електричеството от единия край на сцената до другия. Три метра празно пространство. Шест метра, девет метра, в зависимост от размера на театъра.
Човешкото тяло — излъчено на разстояние в рамките на миг. Чудо, нещо невъзможно, илюзия…
Асистентката ми се завръща на сцената. Хващам я за ръка, усмихвам се и се покланям, докато аплодисментите не стихнат и завесата се спусне пред мен.
25
Ако кажа стига, би било приемливо. Повече няма да се намесвам. Мога да продължа със заключението.
26
Животът в апартамента ми в Хорнзи, район на северен Лондон на няколко мили от къщата в Сейнт Джоунс Уд, имаше много недостатъци. Бях подбрал един от десетте в сградата на тиха странична уличка, просто защото анонимността му, изглежда, отговаряше на нуждите ми. Намираше се на втория етаж в задната част на скромен дом от средата на века, в ъгъла, така че макар да имаше няколко прозорци с изглед към заобикалящата ни неголяма градина, в него се влизаше през една-единствена врата от общото стълбище.
Почти веднага след като се нанесох, започнах да съжалявам за избора си. По-голямата част от другите наематели бяха семейства от средна ръка със скромни домакинства; например във всички останали апартаменти на моя етаж живееха деца и постоянно имаше движение на всякакви видове домашна прислуга. Фактът, че живеех сам, особено в апартамент с такива размери, очевидно привличаше вниманието на съседите ми. Макар да давах ясно да се разбере, че не желая да ме въвличат в разговори, някои случайни срещи си оставаха неизбежни и скоро се почувствах изложен на предположенията им за мен. Знаех, че трябва да сменя адреса, но по времето, когато наемах апартамента, жадувах да разполагам със сигурно убежище, където да отсядам между представления, и дори да се преместех, бях сигурен, че и на новото място ще привличам любопитството на околните. Реших да възприема поведение на учтива неутралност и започнах да се прибирам и излизам възможно най-дискретно, като се стремях да не общувам прекалено много със съседите си и да не изглеждам потаен. Накрая като че ли им станах безинтересен. Англичаните по традиция проявяват толерантност към ексцентриците и прибиранията ми в късните часове, самотният ми живот без прислуга, неизясненият начин, по който си изкарвах хляба, започнаха да им се виждат безвредни и обичайни.
Като се изключи това, дълго след нанасянето ми животът в апартамент ми се струваше неудобен. Наех го без обзавеждане и тъй като необходимостта налагаше да вливам по-голямата част от доходите си в къщата в Сейнт Джоунс Уд, в началото можех да си позволя само евтини и некачествени мебели. Главният източник за отопление беше една готварска печка, за която трябваше да се носят дърва от двора долу.