Непосредствено до печката беше страшно горещо, но в останалата част от апартамента почти не се усещаше. Изобщо не можеше да се говори за килими.
Тъй като апартаментът беше мое убежище, от решаващо значение беше да го направя възможно най-удобен, място за тих живот, понякога за продължително време.
Като се оставеха настрана физическите несгоди, които постепенно започнаха да намаляват, докато лека-полека се сдобивах с практичните вещи, които исках, най-лошото си оставаха самотата и чувството, че съм откъснат от семейството си. Така и не намерих лек за тях, нито тогава, нито сега. В началото, когато ставаше дума само за раздялата със Сара, беше достатъчно непоносимо, но по време на трудното износване на близнаците, често бях в агония от тревоги по нея. Стана дори още по-трудно след раждането на Греъм и Хелена, най-вече когато някой от тях се разболееше. Знаех, че за семейството ми се грижат и че ги закрилят с любов, че прислугата ни е предана и надеждна и че ако някой се разболее, разполагахме с достатъчно средства, за да си позволим най-доброто лечение, но нищо от това така и не запълни празнината напълно, макар донякъде да се успокоявах и утешавах с мисълта, че всичко е наред.
В годините, през които планирах ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК и неговото модерно продължение, както и цялостната насока на кариерата ми на фокусник, така и не ми бе хрумнало, че ако един ден се задомя, всичко може да рухне.
Много пъти съм се изкушавал да се откажа от сцената, никога повече да не изпълнявам илюзията, изобщо да изоставя правенето на фокуси — винаги защото внезапно ме връхлитаха чувство за дълг към любимата жена и трескава обич към децата.
В онези дълги дни в апартамента в Хорнзи, а понякога и през седмиците, когато представлението ми не беше включено в театралния сезон, разполагах с повече от достатъчно време за размисъл.
Най-важното, разбира се, е, че не се отказах.
Не го направих през първите трудни години. Продължих, когато репутацията и приходите ми започнаха да се покачват неудържимо. И не се отказвам сега, когато в общи линии онова, което е останало от знаменитата ми илюзия, е само обкръжаващата я загадка.
В последно време обаче нещата са доста по-поносими. През първите две седмици, откакто Олив Уенскъм започна работа при мен, случайно открих, че е отседнала в хотел за търговски пътници близо до „Юстън Стейшън“, доста съмнителен адрес. Тя обясни, че фокусникът от Хампшир й е подсигурил квартира за периода на работата им, но разбира се, се е отказала от нея при напускането си. По това време двамата с Олив редовно се възползвахме и споделяхме интимно кушетката в дъното на работилницата. Не ми отне дълго, за да осъзная, че след като сега работеше за мен, аз също можех да й осигуря квартира.
Всички решения от подобно естество се подчиняваха на Договора, но в този случай беше просто формалност. Няколко дни по-късно Олив се премести в апартамента ми в Хорнзи. Където отседна и живее и досега.
Нейното разкритие, което щеше да промени всичко, дойде няколко седмици по-късно.
27
Към края на 1898 година един театър отмени мой ангажимент и по този начин разполагах с повече от седмица между представленията на НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Прекарах това време в апартамента в Хорнзи и макар веднъж да прескочих до работилницата, през по-голямата част от седмицата се потопих в щастливо и физически стимулиращо ежедневие с Олив. Заехме се с обзавеждането на апартамента и не без помощта на скорошния хонорар от едно успешно представление в театър „Илирия“ в Уест Енд, купихме някои красиви мебели.
В нощта, преди да приключи идилията — трябваше да заминавам с шоуто за „Хиподроум“ в Брайтън, — тя ми поднесе изненадата си. Беше късна вечер и двамата бяхме намерили убежище в прегръдките си преди заспиване.
— Скъпи — каза тя, — мислех си, че трябва да почнеш да си търсиш нова асистентка.
Бях така поразен, че в началото не знаех как да отговоря. До този момент ми се струваше, че съм достигнал онази сигурност, която бях търсил през целия си трудов живот. Имах своето семейство, имах своята любовница. Живеех в собствената си къща с жена си и отсядах в собствения си апартамент с любовницата си. Боготворях децата, обожавах жена си, обичах любовницата си. Животът ми бе разделен на две ясно разграничени части, строго изолирани, и никоя от страните не подозираше за съществуването на другата. В добавка към това любовницата ми работеше като личната ми красива, омайваща сценична асистентка. Не само си вършеше блестящо работата, но прекрасното й излъчване — бях сигурен в това — без съмнение ме бе донесло още по-голяма публика, откакто дойде при мен. Простичко казано, си бях получил парчето торта и ядях с апетит. Сега, с тези свои думи, Олив като че беше нарушила баланса във всичко, а аз се видях захвърлен в почуда.