Без повече обяснения я оставих в апартамента и взех омнибуса до Елгин Авеню. Седях мълчаливо на горната платформа, пушех лулата си и се чудех дали наистина не бях оглупял от любов, готов да захвърля всичко.
Когато пристигнах в работилницата, обсъдихме надълго проблема. Макар тази криза да беше потенциално опасна, през годините Договорът вече беше преминал през няколко такива, и ми се струваше, че и сега не сме изправени пред по-голям или по-различен проблем. Не беше лесно, но в крайна сметка Договорът остана ненарушен и по-силен от всякога. И наистина, в светлината на това свидетелство за подсилената ми вяра в Договора, мога да заявя, че именно аз останах в работилницата и се върнах в апартамента.
Там продиктувах на Олив какво да напише на лист хартия, с нейния почерк. Записа го, изнервена, но решена да стори необходимото. Съобщението целеше да изпрати Анджиър по лъжлива следа, така че се налагаше да бъде не само правдоподобно, но и нещо, за което не би се досетил сам.
Напусна Хорнзи в 2,25 ч. следобед и не се върна в апартамента чак до 11,00 ч. вечерта.
— Направих го! — каза тя. — Разполага с информацията, която му предадох. Напълно възможно е никога повече да не го срещна и със сигурност никога повече в живота си няма да кажа добра дума за него.
28
Никога не попитах какво се е случило в осемте и половина часа на отсъствието й и защо й бе отнело толкова дълго, за да занесе съобщението. Обяснението, което ми даде, сигурно беше истина, защото беше най-простото: закъснението й се дължеше на такива невинни причини като дългото пътуване с обществения транспорт из Лондон и това, че не беше намерила веднага Анджиър, който изнасял представление в другия край на града. Но през онази дълга вечер в главата ми се въртяха мрачни фантазии за това как двойната агентка, която бях настроил срещу първия й господар, се връща пак при него, и или никога вече няма да я видя, или ще се яви при мен с нова подмолна мисия, възложена й от него.
Всичко това обаче се случи в края на 1898 година, а пиша тези думи в знаменателния месец януари, 1901 година. (Събитията в света около мен отекват в ушите ми. През вчерашния ден Нейно Величество Кралицата най-сетне бе погребана и страната излиза от траурния период.) Олив се върна при мен преди повече от две години, вярна на думата си, и остава с мен, вярна на желанията ми. Кариерата ми върви гладко, позицията ми в света на илюзиите е непоклатима, семейството ми се увеличава, богатството ми е сигурно. За пореден път управлявам две мирни домакинства. Рупърт Анджиър не ме е атакувал, откакто Олив му предаде фалшивата информация. Всичко около мен е спокойно и след бурните години най-после успях да уредя живота си.
29
Пиша още веднъж, този път с неохота, през 1903 година. Смятах да оставя бележника си затворен завинаги, но обстоятелствата се обърнаха срещу мен.
Рупърт Анджиър почина внезапно. Беше на четиридесет и шест години, само с година по-млад от мен. Смъртта му, според статията в Таймс, е била причинена от усложнения след нараняване по време на сценична илюзия в един театър в Съфък.
Прочетох дума по дума статията, както и една още по-кратка, публикувана в Морнинг Пост, за някаква допълнителна информация, която най-после бих могъл да открия за него, но нямаше почти нищо ново.
Отдавна подозирах, че е болен. Последния път, когато го видях, имаше нездрав вид и допуснах, че страда от някаква сериозна хронична болест.
Мога да обобщя публикуваните некролози, които държа пред мен, докато пиша. Беше роден в Дарбишър през 1857 година, но се беше заселил в Лондон на младини. Дълги години беше работил като илюзионист и фокусник, и имаше значителен успех. Изнасяше представления из Британските острови и Европа, с три турнета в Новия свят, последното — в началото на тази година. Приписваше му се изобретяването на няколко важни сценични илюзии, и по-специално една, наречена ЯРКА УТРИН (при която асистентката му излизаше от привидно плътно затворен съд пред очите на публиката), имитирана от доста хора след него. Наскоро бе разработил успешна илюзия, наречена В МИГ, която беше изпълнявал по времето на фаталния инцидент. Майстор на ловките трикове, Анджиър беше популярен изпълнител, търсен за неголеми или частни събирания. Беше женен, имаше син и две дъщери и до края бе живял със семейството си в района на Хайгейт в Лондон. До инцидента, предизвикал смъртта му, изнасяше редовно представления.
30
Не пиша c удоволствие за смъртта на Анджиър. Тя е трагичната връхна точка на поредицата от събития, разиграли се в продължение на повече от две години. Изпитвах нежелание да ги записвам, защото — и го отбелязвам със съжаление — заплашваха да подновят неприятните отношения помежду ни.