Най-накрая, след един определено забавен номер, включващ бележка, написана от човек от публиката и появяваща се в запечатан плик, Анджиър стигна до заключителната илюзия. Започна със сериозна реч, която набързо записах в бележника си. Ето какво каза:
Дами и господа! С бързото напредване на новия век виждаме навсякъде около себе си чудесата на науката. Тези изумителни постижения се умножават почти всеки ден. Какъв ли възхитителен напредък ще сме постигнали в края на новия век, който малцина от събралите се сред нас ще доживеят? Хората биха могли да полетят, да разговарят помежду си през океаните, да прекосят небесата.
И все пак никое чудо, създадено от науката, не може да се сравнява с две от най-великите загадки на времето… човешкия ум и човешкото тяло.
Тази вечер, дами и господа, ще се опитам да извърша подвиг в магията; подвиг, съдържащ в себе си чудесата на науката и човешкия ум. Никой друг сценичен изпълнител в света не може да повтори онова, на което ще станете свидетели със собствените си очи!
С това той вдигна театрално здравата си ръка и завесите се разделиха. Там под светлините на прожекторите се намираше апаратът, който бях дошъл да зърна.
Беше доста по-голям, отколкото очаквах. Илюзионистите обикновено предпочитат да работят с компактно изработен реквизит, за да увеличат мистерията около начина му на употреба. Оборудването на Анджиър на практика изпълваше сценичното пространство.
В центъра на сцената бяха издигнати три метални пръта, съединени в триножник на върха, поддържащи лъскава метална сфера с диаметър около петдесет сантиметра. Под върха на триножника имаше само толкова място, колкото да застане изправен човек. Точно над върха и под сферата имаше цилиндричен детайл от дърво и метал, прикрепен здраво към съединението. Този цилиндър бе изработен от дървени пръти на отличимо разстояние един от друг, около които стотици пъти бяха навити тънки проводници. От мястото, където седях, прецених, че цилиндърът е висок най-малко метър и двайсет и поне толкова широк. Въртеше се бавно, улавяше и отразяваше прожекторите в очите ни. По стените на залата се стрелкаха начупени светлини.
На около три метра от устройството имаше втори кръг от осем метални пръти, пак със сериозно количество намотки около тях. Бяха монтирани на повърхността на сцената, разположени концентрично около триножника. Тези пръти отстояха на големи, равни разстояния един от друг. Публиката виждаше съвсем ясно главната част на апарата.
Бях напълно неподготвен за тази гледка, очаквайки някакъв вид магически шкаф горе-долу със същия размер като този, който аз използвах. Апаратът на Анджиър бе толкова голям, че никъде на сцената не оставаше място за втори шкаф, в който да се скрие.
Умът ми на фокусник препусна, опитвайки да предвиди как ще се развие илюзията, как би се различавала от моята собствена и къде ли се криеше тайната. Първо впечатление — изненада пред гигантските размери на машината. Второ впечатление — забележително делнично изглеждащата външност на апарата. Като се изключеше въртящият се цилиндър над върха на триножника, липсваха ярки цветове, отвличащи вниманието светлини или нарочно черни места. По-голямата част от устройството изглежда беше изработена от нелакирано дърво или неполиран метал. Имаше кабели и жици, водещи в няколко посоки. Трето впечатление — никакъв намек за онова, което ще се случи. Нямах представа на какво трябваше да прилича апаратът. Магическият реквизит често използва познати форми, за да заблуди публиката. Например може да прилича на обикновена маса, на стълба, на моряшки сандък; но оборудването на Анджиър не търсеше прилика с нищо познато.
Анджиър започна изпълнението на номера.
На сцената като че ли нямаше огледала. Всяка част на апарата се виждаше директно и докато Анджиър правеше своята подготовка, се движеше из сцената, влизаше през процепите, минаваше бързо зад прътите, винаги на открито, никога на едно и също място за дълго време. Наблюдавах краката му — те често са онази част от анатомията на фокусника, която не бива да се изпуска от поглед, когато се движи около и най-вече зад реквизита (необяснимо раздвижване може да укаже наличието на огледало или някакво друго устройство), но Анджиър крачеше спокойно и напълно нормално. Като че ли нямаше скрити проходи, които би могъл да използва. Сцената бе покрита с голям, непрекъснат гумен лист, затрудняващ допълнително достъпа до пространството отдолу.