Този кратък промеждутък бе очевидната улика към разгадаването на тайната, но все така ми се струваше недостатъчен, за да може Анджиър да е спринтирал почти до дъното на партера.
Две седмици след този случай се обадих на управителя на театъра и отидох да огледам „Хакни Емпайър“ под претекст, че искам да направя измервания преди едно от собствените си представления. Това е нещо нормално в работата на илюзионистите, защото често адаптират изпълненията си според физическите характеристики и ограниченията на театъра. И този път молбата ми бе приета и помощникът на управителя ме посрещна любезно, за да ми съдейства при огледа.
След като открих мястото си от онази вечер, установих, че се намира на малко повече от петнайсет метра от сцената. Опитът ми да разбера точката, където се бе материализирал Анджиър, се оказа по-проблематичен, тъй като разполагах единствено със спомените си за събитието. Застанах до мястото си и опитах да открия позицията му посредством триангулация, като възстанових ъгъла, под който бях обърнал глава, преди да го видя. В крайна сметка най-доброто ми предположение беше, че според мен се бе появил в района на дълга отсечка по стъпалата между редовете: най-близката й точка се намираше на повече от двайсет и три метра от сцената, а най-далечната надхвърляше трийсет.
Останах известно време в центъра на сцената, приблизително на мястото, където се бе намирал върхът на триножника, и се взрях по дължината на централната пътека, чудейки се какво бих измислил аз, за да стигна от едната точка до другата в претъпкана зала, на тъмно, за по-малко от пет секунди.
33
Отбих се да обсъдя проблема с Томи Елборн, който по това време живееше като пенсионер в Уокинг. След като му описах илюзията, го попитах как би я обяснил той.
— Трябва да я видя сам, сър — каза той след дълъг размисъл и много въпроси.
Опитах различен подход. Подканих го за момент да допусне, че това е илюзия, която бих искал да изпълня аз. В миналото двамата често бяхме работили по този начин — описвах му ефекта, който искам да постигна, и двамата, така да се каже, разработвахме номера отзад-напред.
— Но това не би било проблем за вас, нали, мистър Бордън? — попита той, намеквайки за тайния ми метод.
— Да, но при мен е различно! Как бихме го направили за друг илюзионист? Мисли по този начин.
— Нямам никаква представа — каза той. — Най-добрият начин би бил да се използва двойник. Някой, който вече е сред публиката, но вие твърдите…
— Анджиър не го прави по този начин. Беше сам.
— Тогава нямам идея, сър.
34
Замислих нов план. Щях да присъствам на представленията на Анджиър през следващия сезон и да посещавам шоуто му всяка вечер, ако се наложи, докато не разреша загадката. Томи Елборн щеше да дойде с мен. Щях да пощадя гордостта си до последно и ако успеех да изтръгна тайната от него, без да предизвикам подозренията му, за мен това би бил идеален резултат. Но ако до края на сезона не успеехме да изградим работеща теория, щяхме да изоставим всяко съперничество и ревност в миналото и да се свържем директно с него и ако се наложи да го молим, за да получим обяснение. Толкова влудяващ бе ефектът на тайната му върху мен.
Пиша това, без да се срамувам. Мистерията е разменната монета на фокусниците и считах за свое професионално задължение да открия как се постига номерът. И ако трябваше да се преклоня, да призная, че Анджиър е по-добър илюзионист от мен, нямах нищо против.
Само че на нищо от това не му бе съдено да се случи. След продължителна коледна почивка Анджиър замина на турне в САЩ в края на януари, оставяйки ме разтреперан от безсилие.
Седмица след завръщането му през април (отбелязано в Таймс) отидох до дома му, решен да се сдобря с него, но го нямаше. Къщата — голяма, но скромна постройка на улица недалеч от Хайгейт Фийлдс — беше заключена и със заковани прозорци. Разговарях със съседите, но всички повтаряха, че не знаят нищо за хората, живеещи там. Анджиър очевидно опазваше личния си живот от любопитните очи на външния свят също като мен.
Свързах се с Хескит Ънуин, за когото знаех, че работи като негов импресарио, но той не пожела да разговаря с мен. Оставих съобщение на Ънуин, умолявайки Анджиър спешно да се свърже с мен. Макар агентът му да обеща, че Анджиър ще получи съобщението му лично, така и не получих отговор.