Почти незабавно се изправи на крака с обуздан и предпазлив вид, като ме наблюдаваше внимателно в случай че отново се опитах да го атакувам. Изправих се в седнало положение на кушетката, готов да отблъсна ново нападение. Пред мен стоеше привидение от най-черните ми кошмари: призракът в смъртта на моя заклет враг приживе.
Виждах как лампата мъждука през полупрозрачното му тяло.
— Остави ме на мира! — казах дрезгаво аз. — Ти си мъртъв! Нямам работа с теб!
— Нито аз с теб, Бордън! Убийството ти не е отмъщение. Не биваше да го допускам! Не биваше!
Призракът на Рупърт Анджиър ми обърна гръб, тръгна към заключената врата и тялото му премина през нея. След него не остана нищо друго освен тежкият мирис на леш.
Появата му ме бе парализирала от страх и все още стоях, неспособен да помръдна на кушетката, когато чух да викат първите участници в представлението. Няколко минути по-късно гримьорът ми дойде при вратата и настоятелното му чукане най-сетне ме принуди да се надигна.
Открих ножа на Анджиър на пода в гримьорната. Дори в този момент е пред мен. Реален е. Носеше го призрак.
Нищо няма смисъл. Боли ме, когато дишам и когато се движа; все още усещам острия връх на ножа, притиснат към сърцето ми. Намирам се в апартамента в Хорнзи и нито зная какво да направя, нито кой съм всъщност.
Всяка дума, написана тук, е вярна и описва реалността на моя живот. Ръцете ми са празни и ви гледам настоятелно и искрено. По този начин живях и все пак разказът ми не разкрива нищо.
Ще посрещна края си сам.
ЧАСТ ТРЕТА
1
По това време бях едва на пет, но в съзнанието ми няма и капка съмнение, че наистина се случи. Известно ми е, че спомените понякога лъжат, особено нощем и в ума на едно стреснато и ужасено дете, и зная, че нерядко хората сглобяват картини от онова, което смятат, че се е случило, което им се иска да се е случило, или по-късно хората им разказват за миналите неща. Всичко това отдавна ми е ясно и ми трябваха дълги години, за да събера частите на реалността.
Беше жестоко, насилствено, необяснимо и почти със сигурност незаконно. Съсипа живота на повечето от замесените и попари моя собствен.
Вече мога да разкажа историята каквато е, но от гледната точка на зрял човек.
2
Баща ми е лорд Колдърдейл, шестнайсетият с тази титла. Фамилното ни име е Анджиър, а малките имена на баща ми — Виктор Едмънд; баща ми е синът на единствения син на Рупърт Анджиър, Едуард. Следователно Рупърт Анджиър, илюзионистът, известен като „Великия Дантон“, е мой прадядо и 14-ти граф Колдърдейл.
Майка ми се казваше Дженифър, но у дома баща ми винаги я наричаше Джени. Срещнали са се, докато баща ми е работел за Външното министерство, където е прекарал цялата Втора световна война. Не беше дипломат от кариерата, но по здравословни причини не са го взели в армията, така че вместо това се е записал доброволец за цивилна служба. В университета се е занимавал с немска литература и през 30-те години е прекарал известно време в Лайпциг, така че в очите на Британското правителство е притежавал полезни военновременни умения. Преводите на прихванати съобщения на германското военно командване очевидно са вървели заедно с тях. С майка ми са се запознали през 1946 година по време на пътуване с влак от Берлин за Лондон. Тя била медицинска сестра, работеща за окупационните сили в немската столица и се завръщала в Англия след края на назначението си.
Оженили са се през 1947 година и горе-долу по същото време баща ми е бил освободен от поста си във Военното министерство. Дошли да живеят тук в Колдлоу, където сме родени със сестра ми. Не ми е известно много за годините, изминали преди да се появим на този свят, нито защо родителите ми са изчакали толкова дълго, без да създадат семейство. Пътували са доста, но вярвам, че основната причина се корени по-скоро в опит да избегнат скуката, отколкото в положителното желание да посетят нови места. Бракът им никога не е бил напълно безпроблемен. Известно ми е, че майка ми за кратко го е напускала в края на 50-те, защото много години по-късно случайно чух разговор между нея и сестра й, моята леля Карълайн. Сестра ми Розали е родена през 1962 година, а аз съм я последвала през 1965 година. По това време баща ми е бил почти на петдесет, а майка ми — в края на трийсетте си години.