За какво говореха на долния етаж?
Давам си сметка, че тази среща сигурно е започнала като един от обичайните опити на двете ни семейства да поправят стореното от предците ни. Защо те, ние, не можехме просто да оставим миналото да се изболи и отмре — не зная, но изглежда, тази нужда да се тормозят е дълбоко вкоренена в психологията и на двете страни. От какво значение е сега, или тогава, че двама сценични илюзионисти постоянно се бяха опитвали да си прегризат гърлата? Каквато и омраза, завист и неразбирателство да бяха измъчвали двамата старци, със сигурност не можеше да тревожи далечните им наследници, имащи свои собствен живот и задължения? Е, дори на пръв поглед доводите да са разумни, страстите на кръвта си остават ирационални.
В случая с Клайв Бордън ирационалността като че ли е част от него, без значение какво може да се е случило с предшественика му. Животът му се оказа труден за проучване, но ми е известно, че е роден в западен Лондон. Имал е нормално детство и наклонности в спорта. След училище е посещавал „Лъфбъроу Колидж“, но е отпаднал през първата година на обучението. В последвалите десет години често е бездомен и по всичко личи, често е живял в домовете на приятели и роднини. На няколко пъти е арестуван в пияно състояние или за неморално поведение, но по някакъв начин е успял да избегне сдобиването с криминално досие. Представял се е за актьор и е водил несигурно съществуване във филмовата индустрия, вършейки всякаква работа винаги когато е успявал да я намери, а между ангажиментите е свързвал някак двата края.
Единственият кратък период на емоционална стабилност в живота му е настъпил след запознанството му с Даяна Елингтън. Двамата са създали дом в Туикънъм, Мидълсекс, но бракът им е продължил трагично кратко. След смъртта на Даяна Клайв Бордън беше останал да живее в наемания от тях апартамент и някак бе успял да убеди своята омъжена сестра, живееща в района, да му помогне в отглеждането на момченцето. Не е напуснал работата си във филмите и макар отново да е изпаднал социално, като че ли е изхранвал и обличал някак детето. Горе-долу това беше ситуацията му по време на посещението им при родителите ми.
След гостуването му при нас е напуснал Туикънъм, очевидно се е преместил обратно в центъра на Лондон, а през 1971 година е заминал в чужбина. Първо е отишъл в САЩ, но след това се е насочил или към Канада, или към Австралия. Според сестра му си е сменил името и умишлено е прекъснал всички контакти с миналото. Колкото и да опитвах, така и не успях да открия дали все още е жив.
4
Сега обаче се връщам към онзи късен следобед от посещението на Клайв Бордън в Колдлоу Хаус и се опитвам да възстановя какво се е случило, докато ние децата играехме на горния етаж.
Баща ми е полагал огромни усилия да демонстрира гостоприемство, предлагайки питиета, отваряйки някое хубаво вино, за да отпразнуват случая. Вечерята би била пищна. Поинтересувал се е искрено добре ли е преминало пътуването с кола на мистър Бордън или за мнението му по някоя тема от новините, може би дори как вървят нещата при него като цяло. Това бе начинът, по който баща ми винаги се държеше, изправен пред социална ситуация, чийто резултат не можеше да предвиди или контролира. Измамна, разумна фасада на благоприличен английски джентълмен, лишена от заплашителни мотиви, но напълно неуместна за случая. Сигурна съм, че всичко това на практика е направило още по-трудно каквото и да е сдобряване помежду им.
Междувременно майка ми би играла своята по-деликатна роля. В представите ми тя е много по-отворена за напрежението, съществуващо между двамата мъже, но в случая е с вързани ръце, тъй като в известен смисъл е външен човек. Вярвам, че едва ли е казала и две думи, поне през първия час или там някъде, но не би пропуснала нуждата да се фокусира върху единствената обща тема помежду им. Би опитвала, ненатрапливо и проницателно, да насочи разговора тъкмо в тази посока.