Цялостното впечатление от избата бе обширно, прохладно, изчистено. Мястото се използваше, но и го поддържаха. Но в онзи момент нищо от това не ми направи истинско впечатление. Всичко, което описвам дотук, е сглобено от различни спомени и неща, които отдавна са ми познати.
През онзи ден онова, което грабна вниманието ми в момента, когато стигнах дъното на стълбите, беше апаратът, издигащ се насред избата.
Първата ми мисъл бе, че е някакъв вид плитка клетка, защото представляваше кръг от осем здрави дървени пръти. Чак тогава осъзнах, че е сглобен в яма на пода. За да се озове в него, човек трябваше да слезе в нея, така че в действителност беше с по-големи размери. Баща ми стоеше в средата и се виждаше само от кръста нагоре. Освен това над главата му имаше някакви кабели и нещо, чиято форма не успях да определя, което се въртеше по централната си ос, блестеше и просветваше под лъчите на крушките в избата. Баща ми се трудеше здравата; беше ясно, че има някакъв контролен пулт под линията на погледа ми; стоеше приведен и като че напомпваше с ръка нещо.
Майка ми се бе дръпнала назад и гледаше съсредоточено. До нея стоеше Стимпсън. Двамата не обелваха дума.
Клайв Бордън чакаше близо до един от дървените пръти и наблюдаваше как баща ми работи. Синът му Ники се притискаше изправен в ръцете му, беше обърнал глава и също наблюдаваше. Бордън казваше нещо, а баща ми, без да спира да помпа, отговори на висок глас, придружавайки думите си с енергични жестикулации. Знаех си, че баща ми е в опасно настроение — от онзи вид, от който с Розали си патехме, когато го ядосахме до точката, когато се чувстваше длъжен да ни докаже нещо, колкото и да беше глупаво.
Осъзнах, че Бордън провокираше това му настроение, може би напълно съзнателно.
Пристъпих напред, но не към някой от възрастните, а към Ники. Момченцето бе попаднало в капана на нещо, което нямаше как да разбере, и първият ми инстинкт беше да се спусна към него, да го взема за ръка и може би да го отведа надалеч от опасната игра за възрастни.
Бях изминала половината разстояние до групата им напълно незабелязана от тях, когато баща ми извика:
— Всички назад!
Майка ми и Стимпсън, които вероятно знаеха какво ще се случи, незабавно отстъпиха на няколко крачки. Тя каза нещо с тон, който за нея бе неестествено висок, но думите й бяха удавени в засилващите се звуци от устройството. То бучеше и съскаше неуморно, опасно. Клайв Бордън не беше помръднал и стоеше само на трийсетина сантиметра от ръба на ямата. Все още никой не ме забелязваше.
Внезапно от върха на устройството се разнесе поредица от силни трясъци и едновременно с всеки от тях се появяваше и дългият змиевиден камшик на електрически разряд. Още с изскачането си разрядите се протягаха дебнещо като пипалата на някакво ужасяващо, опипващо за плячка създание от дълбините на морето. Шумът бе непоносим: всяка светкавица, всяка поклащаща се антена от оголена енергия бе придружена от остър, съскащ звук, достатъчно висок, че от него да ме заболят ушите. Баща ми вдигна очи към Бордън и на лицето му се появи познато, триумфиращо изражение.
— Сега вече знаеш! — изкрещя му той.
— Изключи го, Виктор! — извика майка ми.
— Мистър Бордън настояваше! Ето го, мистър Бордън! Удовлетворихме искането ви!
Бордън стоеше все така поразен, съвсем наблизо до извиващите се електрически разряди. Държеше момченцето си в ръце. Виждах лицето на Ники и знаех, че е не по-малко изплашен от мен.
— Това нищо не доказва! — викна Бордън.
В отговор баща ми дръпна една голяма метална ръчка, монтирана на един от стълбовете във вътрешността на машината. Плъзналите на зиг-заг лъчи от енергия веднага станаха двойно по-дебели и започнаха да се вият още по-заплашително около дървените прегради на клетката. Шумът бе оглушителен.
— Влизай, Бордън — извика баща ми. — Влез и провери сам!
За мое изумление баща ми излезе от ямата и стъпи на пода между два от дървените пръти. В същия момент няколко електрически лъча блеснаха през него и просъскаха ужасяващо около тялото му. За момент се оказа обграден от тях, погълнат в огъня им. Сякаш се сля с електричеството и засия отвътре — фигура, излъчваща зловеща заплаха. После направи още крачка и се освободи от разрядите.