— Ако изпитваш някакви съмнения, можеш да ги уточниш, като сама се обърнеш към полицията.
Пред студеното й, неотстъпчиво поведение куражът ме напусна. Мистър и мисис Стимпсън тогава все още работеха за нас и по-късно зададох на Стимпсън същите въпроси. Учтиво, сковано, накратко, той отрече да му е известно каквото и да е.
10
Майка ми почина, когато бях на осемнайсет години. С Розали наполовина очаквахме новината за това да накара баща ни да се върне от изгнание, но не стана така. Продължихме да живеем в къщата, докато съвсем бавно не започна да ни се изяснява, че имението е наше. Реагирахме по различен начин. Постепенно Розали успя да се освободи психологически от мястото и накрая се премести. Аз започнах да попадам в капана му и все още съм тук. Основно ме задържа чувството за вина, която не успявах да отхвърля, за случилото се там долу в избата. Всичко се въртеше около тези събития и накрая разбрах, че трябва да направя нещо, за да се пречистя от случката.
Най-сетне събрах цялата си храброст и слязох в избата, за да открия дали нещо от видяното там все още не е на мястото си.
Реших да го сторя един летен ден, когато ми гостуваха приятели от Шефилд, а къщата бе препълнена със звуците от рокмузика, разговорите и смеха на млади хора. Не споменах пред никого какво планирам, просто се измъкнах от някакъв разговор в градината и влязох в къщата. Бях се подкрепила с три чаши вино.
Скоро след посещението на Бордън ключалката на вратата беше сменена, а след смъртта на майка си я бях сменила за втори път, въпреки че така и не слязох долу Мистър Стимпсън и съпругата му отдавна си бяха заминали, но те и прислугата след тях използваха избата за склад. Винаги съм изпитвала невероятна нервност дори при мисълта да приближа първите стъпала.
През онзи ден обаче не смятах да позволявам на нищо да ме спре. Подготвях се за тази стъпка от известно време. Влязох, заключих вратата отвътре (една от въведените от мен промени), включих електрическото осветление и слязох в избата.
Веднага потърсих с поглед апарата, убил Ники Бордън, но не се изненадах особено, че вече не е там. Кръглата яма обаче все още стоеше в средата на пода, така че отидох при нея и я огледах. Изглежда, бе изградена доста по-късно в сравнение с останалата част на многопластовия под. Ясно бе, че е изкопана съгласно предварителен план, защото на равни интервали в бетонните стени бяха забити известен брой стоманени скоби — както предположих, за да носят дървените пръти на апарата. На тавана над ямата, точно над центъра й, имаше голяма електрическа разпределителна кутия. От нея тръгваше дебел кабел до трансформатор, инсталиран в единия край на избата — кутията му беше ръждясала и покрита с мръсотия.
Забелязах, че радиално от разпределителната кутия на тавана започваха множество обгорени следи и макар някой да бе нанесъл покритие от бяла блажна боя върху тях, все още личаха.
Като се изключеше това, нямаше и намек, че апаратът някога е бил на това място.
Открих го няколко минути по-късно, когато отидох да проуча колекцията от сандъци, кутии и големи мистериозни предмети, подредени по протежение на по-голямата част на една от стените. Бързо си дадох сметка, че тук са събрани магическите принадлежности на прадядо ми, вероятно след смъртта му. В предната част, без да бият на очи, стояха два здрави дървени сандъка — бяха толкова тежки, че не успях да ги помръдна, какво остава да ги изнеса от избата сама. На единия, макар и силно избледнял от времето, имаше надпис: „Денвър, Чикаго, Бостън, Ливърпул (Англия)“. Към сандъка все още стоеше, закована с телбод, митническа товарителница, която се оказа толкова прогнила, че се разпадна в ръката ми, когато я докоснах. След като я разгледах по-подробно на светлината на най-близката крушка, видях, че нечия ръка е изписала на нея с калиграфски букви: „Съдържание — Научни Инструменти“. Двата сандъка имаха метални пръстени от двете си страни за по-лесно вдигане с товарен кран, както и дръжки за пренасяне на ръка.
Опитах да отворя по-близкия от двата, борейки се неумело с капака в търсене на начин да го поместя, когато за моя изненада той сам се вдигна с лекота, очевидно балансиран от вътрешен механизъм. Веднага разбрах, че съм открила детайлите на електрическия апарат от онази нощ, но тъй като сега беше разглобен, заплахата от присъствието му отсъстваше.
Към вътрешната страна на капака бяха прикрепени няколко големи картонени листове, все още в добро състояние и непожълтели дори на преклонна възраст, върху които със ситен, но изискан и четлив почерк бяха изписани инструкции. Прегледах първите няколко: