Выбрать главу

1. Открийте, измерете и тествайте местното заземление. Ако не съответства, не продължавайте. Виж (27) по-долу за инструкции по инсталацията, проверката и тестването на заземителната връзка. Винаги сверявайте цвета на кабелите; вижте приложената графика.

2. [Ако не се употребява в САЩ или Великобритания.] Открийте, измерете и тествайте местен източник на електрическо захранване. Използвайте инструмента от Чанта за инструменти 4.5.1, за да установите вида, напрежението и честотата на тока. Направете справка с (15) по-долу за начина на свързване към главния трансформатор.

3. Докато сглобявате апарата, тествайте надеждността на местното електрическо захранване. Ако има разлики в рамките на ±25V, не правете опит да работите с апарата.

4. Когато боравите с компонентите, винаги носете защитни ръкавици, налични в Чанта за инструменти 3.19.1 (резервен чифт в 3.19.2).

И така нататък, изчерпателен списък с инструкции за сглобяване, много от тях включващи технически или научни термини и фрази. (След това се погрижих да ми направят копие, което пазя в къщата.) Списъкът бе подписан с инициалите „Ф. К. А.“.

От вътрешната страна на капака на втория сандък открих списък с подобни инструкции, в които се обръщаше внимание на безопасното изключване на апарата, разглобяването и съхраняването на частите му в сандъците по правилните им места.

В този момент най-после започна да ми става ясно кой беше моят прадядо всъщност. Онова, което искам да обясня, е чувството за направеното от него, на какво е бил способен, какво е постигнал в живота си. Дотогава за мен си оставаше просто предшественик, дядо, чиито вехтории се мотаеха из къщата. За пръв път успявах да го зърна такъв, какъвто сигурно е бил. Тези сандъци, с техните щателни инструкции, бяха негови, а инструкциите бяха написани от — или по-скоро за — него. Дълго стоях там и си представях как разопакова апарата с помощниците си, как се състезават с времето, за да подготвят всичко преди първото представление. Все още не знаех нищо за този човек, но най-сетне бях получила възможност да проумея какво е правил и донякъде — как го е правил.

По-късно през годината разгледах подробно останалите му вещи и това допълнително ми помогна да придобия представа какъв човек е бил. Стаята, която беше ползвал за кабинет, бе пълна с изрядно картотекирани документи: сметки, списания, кореспонденция, договори за ангажименти, пътни листове, плакати, театрални програми. На това място бе описана голяма част от живота му, а в избата имаше още — костюми и принадлежности от представленията му. Голяма част от костюмите се бяха разпаднали от старост и ги изхвърлих, но реквизитът беше в работно състояние или най-малкото годен да бъде ремонтиран, и тъй имах нужда от пари, продадох най-добрите образци на колекционери. Освен това се освободих и от колекцията му от книги, посветени на илюзионизма. От идващите купувачи научих, че голяма част от колекцията на Рупърт Анджиър е ценна, но само в парични измерения. За модерните илюзионисти в нея нямаше нищо повече освен сантиментална стойност. Повечето илюзии, изпълнявани от Великия Дантон, можеха да се класифицират като обичайни и за експерта или колекционера не съдържаха изненади. Не продадох електрическия апарат. Все още е там долу, в онези сандъци.

По някакъв неочакван начин самият акт на слизането в избата бе успял да ме отдалечи от детските ми страхове. Промяната може би се дължеше на факта, че междувременно годините ме бяха превърнали в зрял човек, или че в отсъствието на останалата част от семейството на практика бях поела ролята на глава на домакинството. Каквато и да е причината, когато излязох през старата кафява врата и я заключих зад себе си, вярвах, че съм отхвърлила нещо нежелано, което дотогава бе обсебвало живота ми.

11

Обаче не беше достатъчно. Нищо не можеше да извини факта, че през онази нощ бях станала свидетел на жестокото убийство на малко момченце, и то извършено от баща ми.

Тази тайна се е промъкнала в живота ми и влияе косвено върху всичко, което правя, населява ме емоционално и ме обезсилва социално. Тук съм изолирана. Рядко се сприятелявам, не ми трябват любовници, кариерата не ме интересува. Откакто Розали се омъжи и изнесе, живея сама, превърната в жертва също като родителите ми.

Искам да се отдалеча от лудостта, която е натрапила враждата на семейството ми през годините, но колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че единственият изход е да се изправя срещу нея. Не мога да продължа живота си, докато не разбера как и защо умря Ники Бордън.