Смъртта му не ми дава мира. Тази обсебеност би изчезнала само ако можех да науча повече за момчето и какво се случи с него през онази вечер. Като научих доста неща за миналото на семейството си, се натъкнах и на сведения за семейство Бордън.
Андрю, издирих те, защо ти и аз сме ключът към всичко това — ти си единственият жив Бордън и може да се каже, че аз, на свой ред, съм последният жив представител на семейство Анджиър.
Противно на всякаква логика, зная, че ти си Ники Бордън, Андрю, и че по някакъв начин си преживял онова изпитание.
12
Докато Андрю Уестли и Кейт Анджиър стояха заедно над остатъците от храната, вечерта бе настъпила и дъждът се бе превърнал в сняг, който все още се сипеше. Отначало разказът й като че не предизвика никаква реакция в него, защото просто се взираше в празната си чаша за кафе и си играеше с лъжичката в чинийката. После заяви, че има нужда да се поразходи малко. Прекоси помещението до прозореца, за да погледа градината навън, сложил ръце на врата си, раздвижвайки глава наляво и надясно. Над имението се бе спуснал непрогледен мрак. Кейт знаеше, че Андрю едва ли вижда нещо навън. Главният път се намираше зад къщата и доста по-ниско. От тази страна бяха само ливадата, гората, издигащият се хълм, а отвъд тях — скалистите чукари на Кърбар Едж. Известно време той остана неподвижен. Кейт не виждаше лицето му и допусна, че или е затворил очи, или се взира невиждащо в мрака.
Накрая той каза:
— Мога да споделя само онова, което ми е известно. Изгубих връзка с брат ми приблизително на същата възраст, която ти описа. Може би това обяснява всичко. Но раждането му не е отбелязано в архивите, така че не мога да докажа, че съществува. Знам, че е реален. Вероятно си чувала, че близнаците имат нещо като връзка помежду си? Ето защо съм сигурен. Другото, което знам, е, че по някакъв начин той е обвързан с този дом. Още откакто пристигнах днес, усещам, че е тук. Не разбирам как е възможно и не мога да го обясня.
— Аз също проверих архивите — каза тя. — Единствено дете си. Няма и намек за близнак, брат или сестра.
— Дали някой не е подправил архивите? Възможно ли е?
— Разбира се и аз си зададох същия въпрос. Ако момчето е било убито, това не би ли дало на някой достатъчна причина да фалшифицира сведенията за него?
— Може би. Със сигурност мога да кажа, че не си спомням нищо. Абсолютно нищо. Не помня дори баща си. Известно ми е само името му, Клайв Бордън. Очевидно няма как загиналото дете да съм аз, пълен абсурд е даже да го допуснем. Трябва да е бил някой друг.
— Но той е твой баща… а Ники е бил единствено дете.
Андрю обърна гръб на прозореца и се върна обратно при стола си.
— Има само две или три възможности — каза той. — Аз съм бил момчето, убили са ме и сега пак съм жив. В това няма никаква логика. Или загиналото момче е било моят брат близнак, а човекът, който го е убил — допускаме, че това е баща ти, — по-късно е успял да подправи официалните документи. Откровено казано, и това не ми се вярва. Или си се объркала, Ники Бордън е оцелял и може би аз съм или не съм онова дете. Или… предполагам, че е възможно и да си си измислила всичко.
— Не. Не съм. Знам какво видях. А и майка ми на практика го призна. — Тя взе книгата на Бордън и я отвори на една страница, която си беше отбелязала с листче хартия. — Има и друго обяснение, но и то е ирационално като другите. Ако през онази нощ не си бил убит, тогава може би става дума за някакъв трик. Апаратът, който видях тогава, беше фокуснически реквизит, изработен за изпълнение на сценични илюзии.
Тя обърна книгата и я вдигна, за да му я покаже, но той махна с ръка:
— Цялата история е абсурдна — каза той.
— Видях как се случи.
— Според мен грешиш или се е случило с някой друг. — Той отново обърна очи към прозорците и дръпнатите настрани завеси, след което погледна разсеяно часовника си. — Имаш ли нещо против да се обадя по мобилния си телефон? Трябва да кажа на родителите си, че ще закъснея. Исках и да звънна в апартамента си в Лондон.
— Мисля, че трябва да останеш за през нощта. — Това го накара за кратко да се усмихне широко и Кейт осъзна, че се е изразила по грешния начин. Намираше го за относително привлекателен по един безобидно грубоват начин, но очевидно не беше от хората, които се отказват с лека ръка, когато става дума за секс. — Имах предвид, че мисис Мейкин може да приготви стаята за гости.
— Щом трябва.
Преди да седнат да вечерят, помежду им се бе проточил онзи момент. Вероятно му беше сипала прекалено много от ръженото уиски или пък бе наблегнала твърде много на големите различия между нейното и неговото семейство. Или пък беше комбинация от двете. Дотогава по-скоро й харесваше как я зяпа — открито и безсрамно, през целия следобед, час и половина преди това, точно преди да седнат да вечерят. Тя беше дала ясно да се разбере, че няма нищо против двамата да опитат ново сближаване между семействата. Само те двамата, последното поколение. Част от нея си оставаше поласкана, но онова, което той имаше предвид, не беше онова, което имаше предвид тя. Подмина забележката му възможно най-деликатно.