— В състояние ли си да караш в снега след толкова алкохол? — каза тя сега.
— Да.
Но не стана от стола. Тя остави книгата на Бордън на масата между тях, разтворена, със страниците надолу.
— Какво искаш от мен, Кейт? — попита той.
— Вече не съм сигурна. Може би никога не съм била съвсем наясно. Мисля, че се е получило така и когато Клайв Бордън е дошъл при родителите ми. И двете страни са чувствали, че трябва да изгладят нещата, положили са всички усилия, но старите различия са си оставали.
— Интересува ме само едно. Моят брат близнак е някъде тук. В тази къща. Откакто следобед ми показа вещите на дядо си, го усещам. Повтаря ми да не си тръгвам, да дойда, да го намеря. Никога не съм усещал по-силно присъствието му в себе си. Каквото и да твърдиш, каквото и да твърдят архивите, мисля, че през 1970 година тук е дошъл брат ми и според мен по някакъв начин никога не е напуснал къщата.
— Въпреки факта, че нямаш брат близнак. И двамата го знаем.
— Да, въпреки това.
Тя чувстваше, че са достигнали задънената улица, пред която сама бе изправена от дълги години. Сигурната смърт на едно малко момче, което по-скоро се беше оказало живо. Срещата с момчето вече като мъж не променяше нищо. Беше и едновременно с това не беше той.
Тя си наля още капка бренди, а Андрю попита:
— Мога ли да проведа тези разговори някъде на спокойствие?
— Остани тук. През зимата тази стая е най-топлото място в цялата къща. Аз искам да проверя нещо.
Докато излизаше от помещението, чу как той започна да набира номера на клавиатурата на телефона си. Тя мина по главния коридор и надникна през предната врата. Снегът вече беше натрупал стабилно десетина сантиметра. Винаги валеше спокойно тук, по алеята на завет пред къщата, но знаеше, че по-надолу, където минаваше главният път, снегът вече е образувал преспи покрай живия плет и банкета. Не се чуваше шум от преминаващи коли, макар обикновено да достигаше ясно до къщата. Заобиколи отзад и видя, че снегът вече се трупа по стените на бараката за дърва. Вятърът навяваше неспирни снежинки в мрака. Мисис Мейкин беше в кухнята и я помоли да подготви стаята за гости.
След като мисис Мейкин разчисти остатъците от вечерята, двамата с Андрю останаха в трапезарията. Седнаха от двете страни на камината и разговаряха за най-различни неща от всекидневието. Тя му разказа за местния съвет, от където искаха част от земята й за застрояване. По-късно той й разказа за проблемите си с момичето, с което живееше и което го бе изоставило и накарало да си задава несигурно въпроса дали иска отново да бъде с нея.
Кейт беше уморена и разговорът не вървеше.
В единайсет го придружи до горе и му показа къде е стаята за гости, както и банята, която можеше да използва. По-скоро за нейна изненада не последва второ предложение, той й благодари учтиво за гостоприемството, пожела й лека нощ и това беше
Кейт се върна в трапезарията, където беше оставила някои от документите на прадядо си. Вече бяха подредени спретнато; вероятно се дължеше на някаква наследствена черта, която не й позволяваше да разхвърля хартия навсякъде. На една част от нея винаги й се беше искало да е разхвърляна, небрежна, свободна, но вродената й природа не го позволяваше.
Седна в по-близко разположеното до камината кресло и почувства как огънят огрява краката й. Хвърли още една цепеница в пламъците.
След като Андрю си беше легнал, изведнъж бе престанало да й се спи. Не се беше уморила толкова от самия него, колкото от усилието да му говори, да извлича всички тези спомени от детството. Говоренето за тях беше нещо като прочистване, освобождаване от насъбралата се отрова, и сега се чувстваше по-добре.
Остана седнала край огъня, замислена за случката в миналото, опитвайки, както винаги в продължение на четвърт век, да открие значението й. Все още се вледеняваше от спомена за нея. А момчето, което Андрю наричаше свой брат, беше в сърцето й — заложник на миналото.
Точно тогава в стаята влезе мисис Мейкин и Кейт я попита дали може да й направи чаша безкофеиново кафе, преди да стане време за лягане. Послуша новините в полунощ по „Рейдио 4“, като отпиваше от кафето, а по-късно и Би Би Си Уърлд Сървис. Не я ловеше сън. Гостната, където беше Андрю, се намираше точно над главата й и чуваше, че често се върти в старинното легло. Знаеше колко студена може да бъде тази стая. В нея беше прекарала детството си.