Нямаше изненади. Основната част от наследството на Хенри, разбира се, не беше тема на завещанието на баща ми, нито унаследените права върху собствеността. Съществуват обаче цялостни дялове за прехвърляне, портфейли с акции, парични суми в брой и скъпоценности, а така също и — най-важното от всичко — правото на владение и обитаване.
На Мама предоставят избора, за остатъка от живота й, да обитава основното крило на главната къща или цялата малка къща до портала. На мен ми е позволено да обитавам стаите, които заемам понастоящем, докато завърша образованието си или достигна пълнолетие, след което съдбата ми ще бъде решена от Хенри. Съдбата на личните ни прислужници е обвързана с нашата собствена. Останалата част от персонала в домакинството ще остане или ще бъде освободена съгласно желанията на Хенри.
Животът ни ще се промени.
Някои суми са предназначени за облагодетелствани бивши помощници, но в основните си размери състоянието сега принадлежи на Хенри. Когато чухме това, той нито помръдна, нито промени изражението си. Аз целунах Мама, а после се ръкувах с неколцина от управителите в имението и фермерите.
Утре ще опитам да реша как да живея живота си оттук нататък, и това решение трябва да взема, преди Хенри да го е направил вместо мен.
3 април 1873
Какво да правя? Не остава и седмица преди завръщането ми в училище за последния срок от обучението ми.
3 април 1874
Струва ми се уместно да се върна към този дневник след изтеклата точно една година. Останах да живея в Колдлоу Хаус отчасти защото докато не навърша двайсет и една, Хенри е мой законен настойник, но главно понеже Мама изрази това свое желание.
За мен се грижи Гриърсън. Хенри се премести да живее в Лондон, откъдето чуваме, че всекидневно посещава Парламента. Мама е в добро здраве, а аз отивам да се видя с нея всяка сутрин в малката къща, когато е най-подходящото време, и двамата дискутираме безплодно с какво мога да се занимавам щом веднъж навърша пълнолетие.
След смъртта на Папа позволих на упражненията ми с илюзиите да оредеят значително, но преди около девет месеца отново се заех. Оттогава насам се упражнявам с изострена концентрация и се възползвам от всяка удала ми се възможност да наблюдавам фокусници на сцената. За тази цел понякога пътувам до мюзикхоловете в Шефилд или Манчестър, където, макар и нивото да варира, ставам свидетел на достатъчно разнообразни изпълнения, задоволяващи интереса ми. Много от илюзиите са ми познати, но поне веднъж на всяко представление виждам по нещо, което да ме развълнува или смае. След това започва преследването на тайната. Двамата с Гриърсън вече сме утъпкали добре пътеките, водещи до различни търговци и доставчици на реквизит за илюзионисти, където, с малко упорство, в крайна сметка успявам да се сдобия с нужното.
Единствен Гриърсън от нашето умалено домакинство знае за интересите и амбициите ми в илюзионизма. Когато Мама говори с песимизъм за това какво ще излезе от мен, не смея да споделя с нея какво планирам, но дълбоко в себе си изпитвам зрънце увереност, че когато в крайна сметка ме захвърлят сред вълните от този половинчат живот в Дарбишър, ще разполагам с кариера, която да последвам. Магическите журнали, за които съм абониран, пишат за огромните хонорари, получавани от най-добрите илюзионисти само за едно-единствено представление, да не говорим за обществения престиж, свързан с блестящата кариера на сцената.
Вече играя своята роля. Аз съм лишеният от наследство млад брат на благородник, изпаднал в тежко положение, унизен от трохите, подхвърляни му от неговия настойник, и преживявам някак обезсърчено сред дъждовните хълмове на Дарбишър.
И сега чакам в кулисите, защото щом веднъж достигна необходимата възраст, ще започне истинският ми живот!