3 февруари 1877
Всеки работен ден от седмицата, от 9.00 ч. сутринта до обед, обхождам добре отъпканата пътека между канторите на четирите главни театрални агенции, специализиращи във фокуснически и музикални представления. Заставам на прага на всяка, подготвям се вътрешно за неизбежния отказ, след което го прекрачвам, като си придавам най-храброто си изражение, известявам за присъствието си секретарката в приемната и учтиво се интересувам дали няма някакви ангажименти за мен.
Неизменно, засега, отговорът си остава отрицателен. Настроението на тези секретарки винаги е различно, но в повечето случаи незабавно и вежливо ми казват не.
Известно ми е, че такива като мен постоянно им досаждат, защото редом с моя милост всеки ден по същите отъпкани пътеки крачи истинска процесия от безработни изпълнители. Естествено, виждам голяма част от тях по време на обиколките си и, естествено, се сприятелих с двама-трима. За разлика от повечето не изпитвам недостиг на по някой и друг шилинг в повече (поне за момента), така че когато на обед се отправяме към таверните на Холбърн или Сохо, имам възможност да ги почерпя няколко питиета. Заради това, разбира се, постигнах известна популярност и изобщо не се заблуждавам, че приятелството им би могло да се дължи на нещо повече. Радвам се на компанията, както и на скритата надежда, че чрез някой от тези временни другари един ден бих могъл да завържа необходимия контакт, за да си осигуря някаква работа.
Този начин на живот ме устройва, а следобед и вечер разполагам с предостатъчно свободно време за себе си, което използвам за упражнения.
Имам и достатъчно време за писане на писма. Превърнал съм се в настоятелен и надявам се, донякъде скандален кореспондент в областта на илюзиите. Целенасочено пиша за всеки брой на журналите по магия, които ми попадат, и винаги се мъча да бъда проницателен, провокативен и готов за спор. Отчасти ме мотивира искрената вяра, че голяма част от безвкусицата в света на магията трябва да бъде поставена на мястото й, но ме мотивира и усещането, че името ми няма да се разчуе, ако сам не го разпространявам така, че да се запомни.
Някои от писмата подписвам с истинското си име; други с името, което избрах за професионалната си кариера: Дантон. Употребата на тези две имена ми позволява малко по-голяма гъвкавост в това, което пиша.
Все още прохождам и малко от писмата ми биват публикувани. Смятам, че щом веднъж започнат да се появяват, скоро след това много хора ще заговорят за мен.
16 април 1877
Финансовата ми смъртна присъда е произнесена, съвсем официално! Посредством адвокатите си Хенри ме информира, че издръжката ми ще бъде прекратена на двайсет и първия ми рожден ден. Все още имам правото да пребивавам в Колдлоу Хаус, но само в стаите, които са ми определени.
В известен смисъл съм доволен, че най-сетне изговори ясно думите. Несигурността вече не ме измъчва. Разполагам с време до септември следващата година. Седемнайсет месеца, през които трябва да разкъсам този порочен кръг на неуспеха да намеря работа, поради което не мога да се прочуя, поради което не мога да изградя публика за уменията си, поради което не мога да намеря работа.
Междувременно продължавах да се влача из театралните агенции, но сега, от утре, трябва да подновя това занимание със засилена решителност.
13 юни 1877
Топлото време на лятото е факт, но за мен настъпи късна пролет. Най-сетне ми предложиха работа!
Не е кой знае какво, няколко трика с карти, които трябва да изпълня на конференция на търговци от Брамъджъм в един лондонски хотел, и хонорарът е от половин гвинея, но денят заслужава да се отбележи в календара.
Десет шилинга и шест пенса! Повече от едноседмичния наем за квартирата ми. Истинско богатство!
19 юни 1877
Една от книгите, които изучавам, е от индуски факир на име Гупта Хилел. В нея той дава съвети за илюзиониста, чието изпълнение приема погрешен обрат. Съществуват няколко метода, които Хилел предлага, и повечето са свързани с начини за отвличане на вниманието на публиката. Но освен това дава съвет по отношение на фатализма. Кариерата на илюзиониста е пълна с разочарования и неуспехи, които трябва да бъдат очаквани и посрещани стоически.
Така че със следния стоицизъм ще впиша сведението за началото на магическата кариера на Дантон. Просто ще спомена, че още първият номер, който опитах (най-обикновено разбъркване на карти), се провали и се парализирах от истински ужас, който не ме напусна до край на представлението.