Скоро Джулия заговори за представянето — тема, близка до сърцето ми. Връзката ни се задълбочаваше.
През почивните дни около Коледа, докато останалата част от Лондон празнуваше, двамата с Джулия бяхме сами, по напълно благоприличен начин, в квартирата ми и взаимно се обучавахме в дисциплините, които ни вълнуваха. Идваше при мен сутрин, оставаше за кратките часове на деня, а след мръкване я изпращах до нейната квартира в Килбърн. Прекарвах вечерите и нощите сам в мисли по нея, по вълнението, което ми носеше, въпросите на сцената, с които ме запознаваше.
Лека-полека, неумолимо, Джулия извлича от мен истинския талант, който според мен винаги съм притежавал.
12 януари 1878
— Защо заедно с теб не създадем магическо представление, каквото досега никой не е изпълнявал?
Ето какво каза Джулия в деня, след като направих предходния запис.
Така обикновени думи! И каква неочаквана промяна в живота ми, изпаднал в кръговрата на отчаянието и депресията, защото двамата с нея ще създадем представление с четене на мисли. Джулия ми преподава техниките си за запаметяване. Изучавам науката на мнемониката — използването на средства за подобряване на паметта.
Паметта на Джулия винаги досега ми се струваше изключителна. Когато я срещнах за пръв път и й показвах номерата си с карти, научени с толкова усилия, тя ме предизвика да изредя кои да е двуцифрени числа, в каквато пожелая поредност, като междувременно ги записвам, без да й ги показвам. Когато изпълних цяла страница от бележника си, тя спокойно ми ги изрецитира, без да направи пауза или допусне грешка… и докато аз не спирах да се удивлявам, отново ги изрецитира, този път в обратен ред!
Допуснах, че е номер, че по някакъв начин ми е внушила да подбера числа, които преди това е запаметила, или че е получила достъп до водените от мен бележки. Нито едно от двете не беше вярно, увери ме тя. Нямаше нито номер, нито измама. За разлика от методите на фокусника тайната на изпълнението й беше точно такава, каквато изглеждаше — Джулия запаметяваше числата!
После тя ми разкри тайните на мнемониката. Все още нямам такава вещина като нея, но вече съм способен на привидни подвизи на паметта, в които преди със сигурност бих се усъмнил.
26 януари 1878
Готови сме. Представете си, че седя на сцената, а очите ми са превързани. Доброволците от публиката са контролирали поставянето на превръзката и са установили, че не виждам нищо. Джулия се движи между зрителите, взима техни лични вещи и ги вдига нависоко, за да могат всички освен мен да ги видят.
— Какво държа? — пита на висок глас тя.
— Портфейла на един господин — отвръщам.
Публиката възкликва.
— А сега съм взела…? — казва Джулия.
— Това е златна венчална халка.
— И принадлежи на…?
— Жена — обявявам аз.
(Ако каже: „Която принадлежи на…?“, трябва да отговоря със същата увереност: „Мъж.“)
— Сега държа?
— Мъжки часовник.
И така нататък. Серия от предварително уговорени въпроси и отговори, но изпълнени с такава самоувереност пред неподготвената за спектакъла публика, че ясно да внушава за телепатична връзка между двамата изпълнители.
Принципът е лесен, но заучаването — трудно. Все още съм начинаещ в мнемониката, но както при всяка една магия, съвършенството се постига с упражнения.
А докато упражненията си вървят, някак успяваме да избегнем мисълта за най-трудната част — как да се сгодим.
1 февруари 1878
Утре започваме. Пропиляхме две седмици в опити да потвърдим ангажимент с театър или увеселителна зала, но днес следобед, докато вървяхме безутешно по Хампстед Хийт, Джулия предложи да вземем нещата в свои ръце.
Сега е полунощ и току-що се завърнах от вечер, прекарана в предварително разузнаване. С Джулия посетихме точно шест таверни на разумно разстояние пеша от дома ми и избрахме най-подходящата. Казва се „Агне и дете“, на ъгъла на Хай Роуд и Мил Лейн в Килбърн. Главната зала е обширно, добре осветено помещение с малка платформа в единия край (понастоящем заета от пиано, на което не свиреха, докато бяхме там). Масите се разположени на достатъчно разстояние една от друга, за да може Джулия да се движи между тях и едновременно с това да разговаря с публиката. Не уведомихме за намеренията си нито собственика, нито работниците му.
Джулия се върна в квартирата си и скоро ще си лягам. През целия утрешен ден ще репетираме, а вечерта ще си опитаме късмета.