3 февруари 1878
С Джулия преброихме 2 лири 4 шилинга и 9 пенса, подхвърлени ни на монети от доволната тълпа на „Агне и дете“. Имаше още, но се боя, че част от парите бяха откраднати, а друга част беше изгубена, когато търпението на собственика се изчерпа и ни изгониха на улицата.
Но не се провалихме и научихме десетина нови неща за това как да се подготвяме, как да се представим, как да предизвикаме внимание и дори, или поне така смятаме, как да спечелим благоразположението на собственика.
Тази вечер планираме да посетим „Ръката на моряка“ в Излингтън — на доста голямо разстояние от Килбърн, — където ще направим втори опит. Вече дори внесохме промени по изпълнението, основани на опита ни от събота вечер.
4 февруари 1878
Само 15 шилинга и 9 пенса, но за пореден път онова, което не спечелихме като възнаграждение, ни се отплати под формата на безценен опит.
28 февруари 1878
С настъпването на края на месеца мога да отбележа, че от представлението ни с четене на мисли двамата с Джулия сме спечелили общо 11 лири 18 шилинга и 3 пенса, че сме изтощени от вложените усилия, но в приповдигнато настроение от успеха, че вече сме допуснали достатъчно грешки, за да знаем как да продължим в бъдеще, и че вече (сигурен признак за успех) се носят слухове за двойка наши конкуренти, кръстосващи кръчмите на южен Лондон.
Нещо повече, на трети следващия месец ще изнеса съвсем истинско представление в „Хаскърс Мюзикхол“ в Пондърс Енд. На плаката Дантон ще се появи на седмо място след едно пеещо трио. С Джулия временно се оттеглихме от номера с четенето на мисли, за да репетирам за удалата ми се възможност. След вълненията и несигурността на шеметните ни представления из лондонските дворци на джина, ангажиментът изглежда донякъде безинтересен, но е истинска работа в истински театър и си остава именно онова, за което се трудих през всички тези изминали години.
4 март 1878
Получени: 3 лири 3 шилинга 0 пенса от мистър Хаскър, който заяви, че би желал да ме ангажира отново и през април. Номерът ми с цветните флагчета пожъна небивал успех.
12 юли 1878
Нова насока. Според съпругата ми (от известно време не съм писал в този дневник, но двамата с Джулия се оженихме на 11 май и сега живеем щастливо в квартирата ми в Идмистън Вилас) трябва да разнообразим репертоара си. Съгласен съм. Номерът ни с четенето на мисли, макар и впечатляващ за онези, които не са го виждали преди това, се повтаря и е доста изморителен за изпълнение, докато в същото време поведението на зрителите е непредсказуемо. През по-голямата част от изпълнението съм със завързани очи, така че в общи линии Джулия се намира сред често пияна и свадлива тълпа. Веднъж, както си седях на стола със завързани очи, някой пребърка джобовете ми.
Печелим редовно, но и двамата чувстваме, че е настъпило време за промяна. Все още не мога да изкарвам достатъчно от сцената, а само след малко повече от два месеца ще получа последната вноска от месечната си издръжка.
Всъщност театралните ангажименти в последно време зачестиха и до Коледа трябва да изнеса шест представления. Като инвестиция и докато все още съм относително платежоспособен, започнах да подготвям някои по-мащабни илюзии. Работилницата ми (с нея се сдобих миналия месец) е заредена с магически устройства, с които на бърза ръка мога да сглобя ново и вълнуващо представление.
Истинският проблем с театралните ангажименти е, че макар да се отплащат добре, не са за постоянно. Всяко приключва в края на задънена улица. Изпълнявам представлението си, приемам аплодисментите, взимам си хонорара, но никое от тях не ми гарантира следващ ангажимент. Дори отзивите в пресата са минимални и неохотни. Например след изпълнението ми в „Клапъм Емпайър“, едно от най-добрите ми досега, „Ивнинг Стар“ отбеляза:,….а субретката бе последвана от факир на име Дартфорд.“ Ето с какви камъчета от формално насърчение съм принуден да настилам пътя на кариерата си!
Идеята за нова насока ми хрумна (или по право трябва да кажа, че хрумна на Джулия), докато преглеждах вестника.
Прочетох статия за нови доказателства за съществуването на живот, или форма на такъв, след смъртта. Някои медиуми бяха успели да установят връзка с наскоро починали хора и да предадат на техните опечалени роднини посланията от отвъдното. Прочетох на глас на Джулия част от статията. За момент тя се взря в мен и видях как умът й заработи.
— Не вярваш в това, нали? — попита най-сетне.