Така че в работата си трябва да внимавам и за друго — налага се да бдя за прекалено активни скептици.
Защото аз наистина съм шарлатанинът, когото искат да дискредитират. Не съм онова, което твърдя, че съм, но заблудата, която създавам, е безобидна и вярвам, полезна във време на лична загуба. Колкото до парите, които се предават от ръка на ръка, сумите са скромни и досега нито един клиент не е отправил и най-малкото оплакване.
Остатъкът от месеца е запълнен с уговорки, но преди Коледа имаме леко затишие. Вече знаем, че тези събития често са резултат от внезапно и мъчително решение и никой не ги планира дългосрочно. Затова все така пускаме обяви и ще продължим да го правим.
20 ноември 1878
Днес с Джулия интервюирахме пет млади жени, изразили желание да я заменят като моя асистентка.
Нито една не се оказа подходяща.
В продължение на две седмици Джулия изпитва непрекъснато гадене, но твърди, че започва да се оправя. Мисълта, че в живота ни ще се появи малко момченце или момиченце, озарява дните ни.
23 ноември 1878
Сполетя ни особено неприятно произшествие и съм така погълнат от гняв, че си наложих да изчакам чак до сега (11.25 ч. вечерта, когато Джулия вече е заспала), преди да си позволя да го предам с нужното самообладание.
Бяхме на адрес близо до Ейнджъл в Излингтън. Клиентът беше младолик мъж, наскоро загубил съпругата си, на който за в бъдеще щеше да се наложи да се справя със семейство от три малки деца, едно от тях — на практика бебе. Този джентълмен, чието име ще запиша като мистър беше един от първите ни клиенти като спиритисти, изпратен при нас по препоръка на друг. Поради тази причина подходихме към уговорката с особени грижа и тактичност, защото вече бяхме оценили идеята, че ако ще преуспяваме като спиритисти, трябва да го постигнем, като вдигаме постепенно хонорарите си и поддържаме тази спирала благодарение на признателните препоръки на удовлетворените ни клиенти.
Тъкмо се канехме да започнем, когато пристигна закъснял гост. Веднага заподозрях нещо в него и го казвам с пълна увереност дори сега. Изглежда никой от семейството не го познаваше и пристигането му предизвика нервност в помещението. Вече се бях научил да отдавам значение на тези впечатления в началото на такъв сеанс.
С помощта на нашия безгласен начин сигнализирах на Джулия, че подозирам новодошлия да се окаже вестникарски репортер, и от изражението й долових, че е стигнала до сходно заключение. Нюджънт стоеше до един от закритите прозорци, без да подозира за немия ни разговор. Налагаше се да взема бързо решение как да постъпя. Ако отправех настояването мъжът да си излезе, със сигурност щях да предизвикам неприятна препирня, а знаех как завършват такива ситуации. От друга страна, ако не предприемех нищо, без съмнение в края на изпълнението щях да бъда изобличен като шарлатанин и следователно лишен от хонорара си, като в същото време клиентът ми на свой ред щеше да се лиши от търсената утеха.
Все още се опитвах да реша какво да сторя, когато осъзнах, че и преди съм виждал този човек. Беше присъствал на по-ранен наш сеанс, и го бях запомнил, защото през цялото време се бе взирал в мен. Присъствието му тук съвпадение ли беше? Ако беше така, какви бяха шансовете да се е оказал в ролята на опечален два пъти поред за толкова кратко време и какви бяха шансовете да ме повикат два пъти да проведа сеанс в негово присъствие?
Ако не ставаше дума за съвпадение, както и подозирах, каква цел преследваше? Допусках, че е дошъл, за да предприеме нещо срещу мен, само че предния път бе получил такава възможност, без да се възползва от нея. Защо?
Така протекоха мислите ми в този изключително напрегнат момент. Едва успявах да се концентрирам върху тях — такава необходимост имаше да остана спокоен по време на подготовката за общението с починалия. Бързата ми оценка обаче бе, че като се вземеха предвид вероятностите, трябваше да продължа със сеанса, което и сторих. Пишейки тези думи сега, осъзнавам, че взех грешното решение.
Като за начало, без дори да ме пипне с пръст, едва не съсипа изпълнението ми. Бях много нервен и до такава степен не успявах да се съсредоточа върху задачата си, че когато Джулия и още един от присъстващите ме обездвижиха с помощта на ВЪЗЕЛА НА ЯКОВ, позволих едната ми ръка да бъде завързана по-здраво отколкото трябваше. Щом се озовах в шкафа, за щастие надалеч от гибелния поглед на моя мълчалив враг, започнах да се боря и макар и с леко закъснение успях да освободя ръцете си.
Щом приключихме с илюзията от шкафа, противникът ми задейства своя капан. Стана от масата, изблъска горкия Нюджънт от пътя си и рязко свали една от завесите на прозорците. Избухнаха пререкания и викове, които силно опечалиха моя клиент и децата му. Нюджънт се бореше с мъжа, а Джулия се опитваше да успокои децата на мистър Л…, когато нещастието се случи.