В лудостта си мъжът грабна Джулия за раменете, дръпна я към себе си и за да я отстрани от пътя си, я блъсна на пода! Тя се стовари на голите дъски, докато аз стоях безпомощно до масата, където изпълнявах номера, без да мога да я достигна. Нападателят й се намираше помежду ни.
Нюджънт отново го улови здраво, този път откъм гърба — като прикова ръцете към тялото му, за да не се измъкне.
— Какво да го правя, сър? — извика доблестно Нюджънт.
— Изхвърли го на улицата! — извиках. — Не, чакай!
Светлината от прозореца падаше право върху лицето му.
Зад него видях онова, на което се надявах с всички сили: милата ми Джулия най-сетне се изправяше на крака. Тя ми даде бърз знак, че е добре, а аз насочих вниманието си към мъжа.
— Кой сте вие, сър? — попитах го. — Защо се интересувате от работата ми?
— Накарай главореза си да ме пусне — изхриптя той. — Мога да си тръгна и сам.
— Ще си тръгнете, когато аз ви разреша! — произнесох. Пристъпих по-близо до него, защото най-после го бях познал. — Ти си Бордън, нали така? Бордън?
— Не е вярно!
— Алфред Бордън наистина! Запознат съм с работата ти! Какво търсиш тук?
— Пусни ме!
— Каква работа имаш с мен, Бордън?
Той не отговори и вместо това се помъчи още по-упорито да се освободи от хватката на Нюджънт.
— Отърви се от него — заповядах аз. — Хвърли го там, където му е мястото — в канавката!
С което всичко беше решено, така че Нюджънт извлече подлеца от стаята с похвална експедитивност и няколко секунди по-късно се върна.
По това време държах Джулия в ръце и я притисках силно към себе си, опитвайки да се уверя, че наистина е добре, дори след тежкото падане на пода.
— Ако е наранил теб или бебето… — прошепнах й.
— Нищо ми няма — отвърна Джулия. — Кой беше той?
— По-късно, скъпа моя — казах внимателно, защото с пълна сила усещах, че все още сме по средата на катастрофата, в която се бе превърнал сеансът — пред видимо шокираните погледи на разгневения и унижен клиент, нещастните му деца и четиримата му приятели и роднини.
Казах им с цялата сериозност и достойнство, на които бях способен в този момент:
— Разбирате, че не мога да продължа?
Те кимнаха с разбиране.
Децата бяха отведени нанякъде, а мистър Л… и аз се оттеглихме, за да поговорим насаме. Оказа се разбран и интелигентен мъж и незабавно предложи да оставим нещата такива, каквито са, и да се срещнем след ден или два, за да решим какъв да бъде следващият ни ход. Приех с благодарност и след като с Нюджънт натоварихме реквизита обратно на каруцата, се отправихме към къщи. Докато Нюджънт караше, двамата с Джулия се бяхме сгушили зад него, злочести и замислени.
По някое време, докато се клатушкахме в настъпващия здрач, дадох глас на подозренията си:
— Това беше Алфред Бордън — обясних. — Не знам много за него, освен че е илюзионист и току-що прохожда в нашата област. Досега се опитвах да си припомня откъде го познавам. Мисля, че трябва да съм го виждал на някоя сцена. Не може да се каже, че е значима фигура. Мисля, че когато го гледах, беше нечий асистент.
Говорех колкото на Джулия, толкова и на себе си, опитвайки да разбера нападателя. Можех да обясня атаката му срещу мен единствено със завист. Какъв друг мотив можеше да има? Бяхме напълно непознати и освен ако нещо не ми убягваше, пътищата ни никога не се бяха пресичали. И все пак цялото му поведение говореше за човек, тръгнал по пътя на отмъщението.
В мъгливия вечерен въздух Джулия се бе свила до мен. Неколкократно я питах дали се чувства добре, за да се уверя, че не е пострадала от падането, но ми отговори единствено, че няма търпение да се приберем у дома.
Скоро се озовахме тук в Идмистън Вилас и я накарах веднага да си легне. Изглеждаше изтощена и напрегната, но продължаваше да твърди, че има нужда само от малко почивка. Поседях до нея, докато не заспа, и след като си приготвих набързо паница супа и предприех една енергична разходка из околните улички, за да прочистя ума си, се върнах, за да запиша случилото се през деня.
На два пъти ставах, за да нагледам Джулия и изглежда, спи спокойно.
24 ноември 1878
Най-лошият ден в живота ми.
27 ноември 1878
Джулия излезе от болницата, сега отново спи, а аз пак се връщам към този дневник, колкото и незадоволително средство на временно успокоение на нервите ми да е той.