Обаче не бива да бързам. Искам отмъщението ми да бъде сладко.
Когато се върнах, Джулия отново не пожела да говори с мен и дори когато й разказах какво съм правил, остана студена към мен.
О, Джулия! От онзи ден не си същата!
19 януари 1879
И двамата страдаме от печал по детето, което не ни бе съдено да познаваме. Скръбта на Джулия е толкова дълбока, така силно насочена към самата нея, че понякога дори не забелязва, че се намирам в стаята с нея. И аз съм много нещастен, но разполагам с работата си и тя ме разсейва. Това е единствената разлика помежду ни.
През последната седмица се заех да усъвършенствам уменията си на илюзионист, като се мъча чрез усилен труд да се завърна в желаната от мен професия. Досега:
Подредих работилницата, разчистих доста боклуци, ремонтирах и пребоядисах реквизита за няколко илюзии и като цяло й придадох представителен вид — място, където да се подготвям и репетирам, както се полага.
Чрез кантората на Хескит Ънуин и други свои контакти в света на магията направих някои дискретни запитвания за ingenieur, с когото да работя в бъдеще. Нуждая се от помощта на експерт. В това няма никакво съмнение.
Изработих си график за упражнения, към който се придържам безусловно: два часа всяка сутрин, два часа всеки следобед, един час (ако времето с Джулия го позволява) всяка вечер. Всъщност единствената почивка, която си давам, е докато работя.
Поръчах за себе си и Летиша нови костюми, за да придадем на представлението по-професионален вид.
И най-накрая: обещах си да прекратя сеансите веднага щом мога да си го позволя. Междувременно приемам колкото е възможно повече такива ангажименти във времето, с което разполагам, защото са единственият ми сигурен доход. Финансовите ми отговорности са огромни. Трябва да плащам наем за квартирата, работилницата и конюшнята, заплатите на Нюджънт и Летиша, а съвсем скоро ще започна да издържам и ingenieur… без да забравяме домакинството и изхранването на двама ни с Джулия.
И всичко това трябва да бъде платено от джоба на лековерните опечалени!
(Тази вечер обаче — друго театрално представление.)
31 декември 1879
Общо приходи от илюзионизъм за 1879 година: 637 лири 12 шилинга и 6 пенса.
31 декември 1880
Общо приходи от илюзионизъм за 1880 година: 1142 лири 7 шилинга и 9 пенса.
31 декември 1881
Общо приходи от илюзионизъм за 1881 година: 4777 лири 10 шилинга и 0 пенса.
Преди разходите.
1881 е последната година, в която ще отбележа спечеленото тук. Тези дванайсет месеца се оказаха достатъчно успешни за мен, за да си позволим да закупим къщата, в която досега се намираше наеманата от нас квартира. Вече обитаваме цялата сграда и разполагаме с домашна прислуга от трима души. Безпокойството, което ме изпълваше като по-млад, се излива по плодотворен начин в енергията, необходима ми за представленията, и мога да съобщя, че може би съм един от най-търсените илюзионисти в Британия. Графикът ми с ангажименти за следващия месец вече е запълнен.
2 февруари 1891
Преди десет години загърбих този дневник с намерението никога повече да не разтворя страниците му, но унизителните събития от по-рано тази вечер в „Сефтън Тиътър ъф Варайътис“ в Ливърпул (откъдето се връщам за Лондон еn train, докато пиша това) не могат да останат неотбелязани. Тъй като мина много време, откакто за последен път писах в дневника си, за момента тези листове ще свършат работа в отсъствието на бележника и системата ми за индексиране.
Бях подхванал втората част на изпълненията си, подготвяйки се за онова, което понастоящем е връхната точка на представлението ми, а именно ПОДВОДНО БЯГСТВО — номер, комбиниращ физическа сила, известна степен допустим риск и малко магия.
Илюзията започва с това, че ме връзват, привидно без шанс да се измъкна, за здрав метален стол. За по-силен ефект каня на сцената комисия от шестима доброволци: всички те са реални представители на публиката, без нито едно подставено лице, но Ърнест Нюджънт и моят ingenieur Хари Кътър държат нещата под око.
Докато комисията е на сцената, подхващам с тях шеговит разговор, отчасти за да ги накарам да се отпуснат, отчасти за да отвлека вниманието на зрителите, докато Елън Тремейн (настоящата ми асистентка; от дълго време не съм писал тук) се заема с ВЪЗЕЛА НА ЯКОВ.
Тази вечер обаче тъкмо бях заех мястото си на стола, когато осъзнах, че сред представителите на публиката присъства и Алфред Бордън! Той беше Шестият! (С Хари Кътър използваме шифровани названия, за да идентифицираме и разполагаме доброволците на сцената. По време на подготвителната фаза Шестият е разположен най-далеч от мен и на него се възлага задачата да държи края на въжето.) Тази вечер Бордън беше Шестият, само на няколко стъпки от мен. Публиката ни наблюдаваше! Номерът вече беше започнал!