Бордън изигра ролята си добре, като се движеше по сцената неумело и с престорено смущение от възложената му елементарна задача. Никой сред зрителите нямаше как и да предположи, че е не по-малко умел сценичен изпълнител от мен. Кътър, очевидно без да осъзнава кой е той, изпрати Бордън на мястото му. В това време Елън Тремейн връзваше ръцете ми една за друга и пристягаше китките ми за облегалките на стола. Точно тогава предварителната ми подготовка се отклони от предначертаното, защото вниманието ми бе заето от Бордън. Когато другите двама доброволци получиха краищата на въжето и бяха инструктирани да ме завържат колкото може по-здраво за стола, вече беше късно. Попаднал в центъра на ярките прожектори, бях овързан безпомощно.
Под съпровода на барабанния бой лебедката ме издигна във въздуха над стъклената цистерна, където увиснах и започнах да се въртя в края на веригата като безпомощна жертва на инквизитор. В действителност бях точно това, но при нормални обстоятелства в тази фаза вече трябваше да съм освободил китките си и преместил ръце на позиция, от която да мога да се развържа на мига. (Въртенето ми в края на веригата всъщност прикрива необходимите бързи движения с ръце, докато се освобождавам.) Тази вечер, здраво завързан за стола, можех единствено да се взирам вцепенен от ужас в студената, очакваща ме вода.
Секунди по-късно, съгласно плана, ме пуснаха в нея сред избликнал фонтан от пръски. Докато водите се сключваха над главата ми, направих опит да дам знак с изражение на Кътър за безизходната ситуация, в която бях попаднал, но той вече се бе заел със спускането на завесата около цистерната.
В полумрака, наполовина преобърнат в стола, с овързани ръце и крака и напълно потопен под вода, започнах да се давя…
Единствената ми надежда бе, че въжето ще се отпусне малко от водата (част от втората отбранителна линия в подготовката ми, в случай че доброволците завържат прекалено здраво допълнителните възли), макар да знаех, че днес това допълнително улеснение ще се окаже недостатъчно за спасението ми.
Задърпах трескаво възлите, като започнах да чувствам налягането на въздуха в дробовете ми, който се канеше да избухне от мен и да позволи на смъртоносната вода да нахлуе в тях и да ме вземе със себе си…
И все пак, ето че сега пиша тези думи. Очевидно е, че се измъкнах.
Сега нямаше да съчинявам тези думи, ако не бе, по някаква ирония, личната намеса на самия Бордън. Преигра своя коз и не устоя на изкушението да ми се надсмее.
Ето възстановката на онова, което трябва да се е случило на онази част от сцената, останала скрита от мен зад завесата.
По време на всяко нормално представление на сцената се виждат единствено шестимата доброволци, стоящи в неловко мълчание около завесата, прикриваща цистерната. Те, също като публиката, не виждат какво правя. Оркестърът изпълнява пъргава мелодия, за да запълни времето и да прикрие шума, който не мога да избегна, докато се измъквам. Времето обаче минава и скоро и доброволците, и публиката започват да се безпокоят от дългата пауза.
В оркестъра също настъпва лека разсеяност и музиката полека замира. Спуска се непредвидена тишина. Хари Кътър и Елън Тремейн се втурват тревожно на сцената, сякаш внезапно осъзнали, че се нуждая спешно от помощта им, а сред публиката избухва тревожна врява. С помощта на доброволците Кътър и Елън дърпат рязко завесата от цистерната, за да открият…
…че столът все още е във водата! Въжетата все така са привързани към него! Но аз не съм там!
Докато зрителите възклицават от удивление, аз се появявам драматично. Обикновено откъм кулисите, но ако разполагам с време, предпочитам да обявя присъствието си от центъра на залата. Затичвам се към средата на сцената, покланям се и се уверявам, че всички са забелязали съвършено сухите ми дрехи и коса…
Тази вечер Бордън беше там, за да развали всичко и, може би по своеобразно неизбежен начин, да ме спаси от удавяне. Дълго преди илюзията да наближи своя предвиден край — за щастие дълго преди това и докато оркестърът все още свиреше, — той беше напуснал мястото си на сцената, където го бе разположил Кътър, бе приближил завесата, след което я свали с един замах!
Първото ми усещане за това събитие е свързано с лъча светлина, който ме огря. Вдигнах поглед с огромна и внезапна надежда, докато около очите ми бълбукаше последният въздух, излизащ от дробовете ми! Реших, че в отговор на молитвите ми Кътър е прекъснал изпълнението, за да спаси живота ми. В тази секунда на всепоглъщаща надежда нищо друго нямаше значение. Онова, което видях през ужасното разкривяване на вълнуващата се вода и бронираното стъкло, беше подигравателният образ на моя смъртен враг! Наведе се напред и притисна тържествуващо лице към стената на цистерната.