Чувствах как започвам да изпадам в безсъзнание, вярвах, че съм на крачка от смъртта.
След това имам бяло петно в спомените. Следващото, за което се сещам, е как лежа на твърд дървен под, в полумрак, вледенен от студ, а над мен са се надвесили лица. Музиката свиреше наблизо и ме оглушаваше, докато водата излизаше от ушите ми. Усещах, че подът се движи ритмично нагоре-надолу. Намирах се зад кулисите, в една от нишите точно до сцената, откъдето дърпат въжетата. Когато вдигнах глава, видях — разфокусирано и размазано — ярко осветената сцена само на няколко стъпки от мен, където група танцьори обикаляше по сцената, докато водещата звезда изпълняваше танцовия си номер под звуците на игривата мелодия на оркестъра. Изпъшках от облекчение, затворих очи и отпуснах глава на пода. Кътър ме бе извлякъл в безопасност, по някакъв начин беше възстановил дишането ми и бе сложил край на унизителното зрелище.
Не след дълго ме отнесоха в зелената стая, където започна възстановяването ми. В продължение на половин час се чувствах по-ужасно от всякога в живота си, но съм доста силен човек и веднага след като престанах да се давя от водата в дробовете, бързо започнах да идвам на себе си. Все още беше рано вечерта и хранех трескавата надежда (и все още го вярвам, докато пиша тези думи), че разполагам с достатъчно време да се върна на сцената и да опитам отново илюзията преди шоуто да е свършило. Не ми позволиха.
Вместо това, в тъжна равносметка на състоялата се катастрофа, обсъдих случилото се с Елън, Нюджънт и Кътър в гримьорната си. Решихме да се срещнем след два дни в лондонската ми работилница и да намерим начин да подобрим метода за измъкване от въжетата, за да не бъде изложен никога повече животът ми на опасност. Накрая тримата ми непоколебими помощници ме изпратиха до гарата, удовлетворени от умственото и физическото ми състояние, след което се върнаха в хотела, където бяхме планирали да преспим.
Колкото до мен, желанието ми е единствено да се завърна възможно най-скоро в Лондон и да видя Джулия и децата, тъй като сблъсъкът с онова, което сега считам за сигурна смърт, ме накара да закопнея за присъствието им. Влакът ще пристигне на „Юстън Стейшън“ чак призори, но е поне някаква възможност да ги видя по-рано от предвиденото.
По една ирония нежеланието ми да поддържам този дневник произлиза от удовлетворението ми от домашния живот, към който сега бързам да се завърна и за който можех да изпиша цели томове или (както се случи) съвсем нищо. Защото през по-голямата част от последното десетилетие постигнах не само успех в кариерата, но и несравнимо семейно щастие.
В началото на 1884 година Джулия най-сетне откри, че отново е бременна, след което последва раждането на сина ни Едуард. Две години по-късно се появи първата от дъщерите ми Лидия, а миналата година, недотам скоро, но за наше несравнимо удоволствие, се сдобихме с малката Флорънс.
На този фон враждата с Бордън доби несъществени измерения. Вярно, през годините си погаждахме номера. Вярно, зад тях се криеше злонамереност. Вярно, демонстрирах също толкова зъл умисъл, колкото и той, с което в никаква степен не се гордея. Не е случайно, че никой от тези подвизи не успя да ме накара да отворя дневника си.
До тази вечер обаче с Бордън не бяхме заплашвали директно живота си.
Веднъж, преди много години, Бордън се оказа пряко отговорен за загубата на първото ми дете. Въпреки че спонтанната ми реакция тогава бе да отговоря с отмъщение, с отминаването на месеците гневът ми постепенно замря и открих удовлетворение в дребните ответни удари, чието предназначение бе единствено да го изложат на присмех или да объркат работата му на илюзионист точно в момента, в който би му се понравило най-малко.
От своя страна, той също имаше няколко моменти на неочаквани отмъщения срещу мен, макар че нито едно от тях, обявявам го открито, не беше толкова хитроумно замислено, колкото моите собствени.
Случилото се тази вечер изведе враждата ни на ново равнище. Посегна на живота ми. По-просто от това не може да се каже. Той е фокусник. Знае как трябва да бъде завързан един възел, за да подсигури бързо и безопасно измъкване.