Сега отново искам своето отмъщение. Надявам се и се моля, че времето ще отмине бързо, че ще ме успокои, че ще ми възвърне разума, способността да разсъждавам и хладнокръвието ми, че няма да сторя онова, което тази вечер чувствам, че трябва да предприема!
4 февруари 1892
Снощи видях нещо изключително! В Лондон е дошъл учен на име Никола Тесла и екстравагантните му твърдения през последната седмица са тема за разговор из целия град. В няколко добре информирани всекидневници се говореше за истински чудеса и как в ръцете на Тесла е бъдещето на света. Интервютата, които даваше, и статиите, написани за него, не успяваха да обяснят нищо. Ширеше се мнението, че работата му трябва да бъде видяна, преди човек да успее да схване значението й.
Така че подтикнати от любопитството, вчера аз и още няколкостотин души се струпахме пред вратите на Института на електроинженерите, за да зърнем този велик човек в действие.
Онова, на което станах свидетел, бе вълнуваща, тревожна и в голямата си част необяснима демонстрация на могъществото на електричеството. Мистър Тесла (който говореше отличен американски английски, почти без намек за европейските му корени), е съдружник на изобретателя Томас Едисън. За модерно мислещите лондончани употребата на електричество за осветление се е превърнала в нещо обичайно, но Тесла успя да ни покаже, че има и много други приложения.
Гледах неговите сензационни експерименти безкритично, замаян и впечатлен. Много от постиженията му са изумителни, още повече от тях — обвити в загадъчност за лаика. Когато Тесла говори, в тона му се усеща почти религиозен плам. Думите му на визионер ме развълнуваха отвъд всичко, което дотогава бях чувал, повече от всичките му искрящи, съскащи светкавици. Той наистина е пророк на онова, което ще ни донесе следващият век. Световна мрежа от електрически централи, енергия в ръцете и на бедните, и на богатите, мигновен пренос на енергия и материя от единия до другия край на света, самият въздух — вибриращ от същината на етера!
От представянето на мистър Тесла разбрах една важна истина. Неговото шоу (защото то беше точно такова) имаше странно сходство с това на всеки талантлив илюзионист. На публиката не й трябваше да разбира способа, за да се наслади на ефекта. Накратко, мистър Тесла описа много научни теории. И макар малцина сред публиката да схванаха нещо повече от най-основните идеи, на всички ни бе позволено да хвърлим завладяващ поглед в бъдещето.
Писах до адреса, предоставен от мистър Тесла, с желанието да ми изпратят копие от разяснителните му бележки.
14 април 1892
Бях зает с подготовката на европейския ми гастрол, започващ през втората половина на това лято, и ми оставаше малко време за каквото и да е друго. За да допълня записа от февруари по-горе обаче: най-накрая получих разяснителните бележки на мистър Тесла, но не успях да схвана нищо от тях.
В Париж
15 септември 1892
Приветстваха ме във Виена, Рим, Париж, Истанбул, Марсилия, Мадрид, Монте Карло… но след като всичко това вече е зад гърба ми, жадувам единствено да зърна още веднъж моята възлюбена Джулия, а също Едуард, Лидия и, разбира се, малката ми Флорънс. Откакто прекарахме една събота и неделя заедно тук в Париж преди два месеца, ме подкрепяха само писмата от безценното ми семейство. След два дни, ако отплаваме навреме и влаковете са редовни, ще съм у дома и най-после ще мога да си почина.
Всички сме изтощени не толкова от трудностите на живота на европейските сцени, колкото от безкрайната въртележка от пътуване и отсядане в хотели. Но все пак постигнахме знаменателен успех. Смятахме да си бъдем у дома до средата на юли, но посрещането се оказа толкова радушно, че поне десетина театри ни поканиха да ги посетим допълнително и да ги надарим с магията си. Естествено, бяхме повече от радостни да го сторим веднага щом осъзнахме мащабите на проявения интерес и съпътстващите хонорари, които можехме да изискаме за тези непланирани представления. Не би било разумно да вписвам сумата от приходите ни, докато не бъдат калкулирани всички разходи и изплатени обещаните бонуси на моите помощници, но спокойно мога да заявя, че за пръв път в живота си чувствам, че съм състоятелен човек.
В Лондон
21 септември 1892
Надявах се да се порадвам на успеха на турнето, но вместо това откривам, че докато ме е нямало, Бордън е успял да спечели голямо внимание. Изглежда, една от илюзиите, които изпълнява от години, най-сетне е привлякла интереса на публиката и в момента е ужасно търсен изпълнител.